31 dic 2007, 11:09

Затворник 

  Poesía
451 0 3
Затворен в няколко стени,
в които сякаш нещо живо има.
Затворен, но душата ми лети,
няма граници, недоловима.

Връща се в миналите дни.
Намира топлина и закрила,
но лошите спомени
я карат да унила.

Блъска се в непоклатимите стени,
в които сякаш нещо живо има...

© Лъчезар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...Връща се във миналите дни.
    Намира топлина, закрила,
    но лоши спомени (повели)
    я карат да унива...

    Предлагам ти така, Лъчо, ако приемеш Смисълът се запазва, римата също, ритъмът се изглажда
    Чудесно, продължавай!!!
    Хубава Новогодишна нощ! Много здраве, обич и късмет!!!
  • Хубав стих!

    "Затворен, но душата ми лети,
    няма граници, недоловима."

    Когато станеш затворник на собствените си чувства, тогава вече няма на къде
    Поздравчета и приятно прекарване в новогодишната нощ!
  • Великолепен стих! Нека винаги летим на крилата на мечтите си!
Propuestas
: ??:??