20 oct 2022, 10:31

Заветът на Иван Рилски ( по Георги Изворски)

  Poesía » Civil
639 2 3

Български мои чада,

бъдете във Бога вии стройни

съдбата на тази страна

дайте на хора достойни

 

Колко ли пъти напред

този модел ще повторим

народът ни горък и клет

за истина сам да се бори

 

Дайте България на тези

които за вас да милеят

и да се борят със страст

всички добре да живеят

 

Това е и моят завет

дух, истина следвайте мъдро

България вовеки напред

във времето ще пребъде

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И философска!
  • Здравейте, Антоанета, много Ви благодаря за положителната оценка! Нямаше как да не напиша нещо такова предвид последните събития у нас, празникът на Иван Рилски и естествено наскоро прочетена лекция на Георги Изворски по темата. Мисля, че попада в категория гражданска поезия, но не съм убедена.
  • Много хубав стих-завет, Роси! Финалът е силен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...