Моите несбъднати мечти

се пребърнаха в сълзи.

Какво ще ми предложиш, ми кажи?

Душата ли да си продам

и всичко свято за мене да предам?

Искам толкова много неща,

но не зная първо кое да избера.

Дяволът в мен крещи:

"Каквото поискаш си вземи,

но душата си ти ми подари."

Иска ми се да му се доверя,

но сляпо шанса си ще проваля

да съм единствена, добра,

с моя собствена душа.

Той продължава да крещи:

"Бавно ти се изправи,

в очите мои погледни

и хубаво си помисли,

какво ще спечелиш и изгубиш завинаги".

Не мога да си продам душата

не искам да живее в мен друга непозната.

Предпочитам да съм си такава,

каквато ми е отредила съдбата,

а не копие на сатаната.