Ти си ми основна причина, слънцето в системата и оста ми,
извора на всяка емоция и вибрация в съзнанието ми,
ако само знаеше, отдавна да си ме зарязал,
не би поел такава отговорност.
Ако само знаеше колко искам да съм само твоя,
как не искам да принадлежа дори на себе си,
да си ме пъхнал в джоба си при останалите вещи...
Моята лична, персонална, дизайнерска дрога,
молекулата на щастието ми...
с убйиствен, смазващ афтър.
Ако само знаеше, да си ме оставил на абстиненцията.
Моят собствен бленд Сира,
тъмен, плътен с аромат на музика,
на кожа, на чаршафи, на сутрешните слънчеви лъчи през щорите
и с вкус, надминаващ всички очаквания на рецепторите ми,
с какъв безнадежден алкохолик си лягаш... ако знаеше,
щеше да ме оставиш сама със жаждата.
Ако само знаеше, как изследвам миглите ти всяка сутрин,
как обичам лилавите ти устни и усмивки,
ако знаеше, че тайно съм целувала всяка луничка на гърба ти,
че върху рамото ти се проектират най-красивите ми сънища.
Ако само знаеше колко съм луда по всеки атом в организма ти...
щеше ли да бъдеш толкова безотговорен и жесток
онази нощ в един, когато усука тялото ми,
изтиска всяка моя капчица в канала
и ме пльосна на пода в банята...
Ако само знаеше как ме болиш,
отдавна да си ме оставил в реанимация.
Но аз не съм достатъчна на себе си,
без тези стимуланти съм изгубена...
а ти харесваш силни Независими момичета,
понякога добре играя ролята,
понякога обаче нямам сили да съм силната
и трябва да се скрия някъде със слабостите си.
Дори тогава болката от липсата ти е най-сладкото,
тя влиза като Джак без лед, горчи, но как опиянява...
така че тази нощ не идвай на вратата ми,
ще бъда с най-добрия ми приятел.
© Роси Стефанова Todos los derechos reservados