21 sept 2013, 7:58

Завръщане в Итака...

542 0 2

  

Завръщане в Итака...

 

Годините минават все в очакване,

но все не се завръща Одисей

и цялата Итака го оплаква,

а Пенелопа, вярната, старей...

 

За чужда чест той и за чужди страсти

остави в скръб любимата жена

и без да мисли, че ще са нещастни

замина за Троянската война...

 

Разглезен принц откраднал бе жената

от Спарта на самият Менелай

и ето ти причина за войната*

със гибелен за Троя, тъжен край...

 

След много смърт, коварство, героизъм

ахейците със Дървеният кон-

във нощ една изпълнена с трагизъм-

нахлуха в Троя носейки погром...

 

А после яростта на Боговете

нахвърли се на Одисей със злост

и небожествено вилняха ветровете,

и беше той с години техен гост...

 

... Но най-накрая: остарял, окъсан

на роден бряг изхърли го вълна

и чак сега замисли се, но късно:

че  бе зарязал хубава жена...

 

Пристъпи във двореца притеснено

и Пенелопа само го позна

и тя (посърнала и променена)

замря за миг и просто онемя...

 

И не със радост, а със гняв в сърцето

прошепна: Пазих мъжката ти чест,

но по-добре върви си, там където

ти любовта ни пропиля до днес!

 

Светът е още пълен с рогоносци

върви за да се биеш вместо тях,

обаче вече нови вестоносци

ще те разнасят по света за смях!...

 

Върви си скитнико сега защото

премина младостта ми в самота

и нощем се въртях без мъж в леглото,

без ласки и в душевна нищета!...

 

Макар и вярна вече съм ти чужда

и чужд си ми, че ти изневери.

И любовта ти днес не ми е нужна-

виж: остарях и погрознях дори....

 

... Но вярна ще ти бъда аз до Края

и нощем във тревожния си сън

ще те сънувам все, и ще мечтая,

и в царството на Хадес** с теб да съм...

 

Коста Качев,

06.09.2013 г.

о. Итака в Йонийско море

                                                    

*Търси жената

**Хадес: син на Кронос и Рея, брат на Зевс,

владетел на подземното царство, получил го

при подялбата на света от боговете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...