Зелен полет

29 ene 2005, 21:48

Poesía

734 0 2

Когато с изгрева
себичността,
крещи и търси
полезрение
в стремежа си към
глупостта,
за първенство
в безличните ми
откровения -
заменям чувства,
рими, стъпки,
в търсене
на уникалност.
Какво, че стихчето
е с кръпки,
че идеята е кална...
Щом трябва
ще възпея даже
смЕтище вонящо,
тлен, лайно,
дори прокажен
в светлина искряща
...но защо?
Е, оригинално
ще се извиси,
като след
троен карамбол,
трактат за
полет от зори
на един
зелен сопол.

Какво ще ми даде
това за Бога?
Аплодисменти
или омерзение?
Върхът за някои
е дрога,
за мен е...
Без значение.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

hixxtam (Найден Найденов)

2005-01-30T19:04:04+02:00

Не мога да приема Пепина, че стремежът към оригиналност, стремежът да си различен с цената на всичко е резонен.
Дали това е бъдещето на поезията?
Благодаря за коментара и оценката!
Pepina (Пепа Деличева)

2005-01-29T22:55:40+02:00

Колко добре си го казал Найдене! Накара ме да се развеселя! Благодаря ти! 6макар и без значение...