Вчера гледах на пазара

Зеле родно, от полето.

„Свежо, от порода стара. –

Обясняваше момчето. –

За тавичка, за салата –

Натурално идентично.

Здрави, крехки са листата

И на вкус - отлично!”

С радост сумата приготвих:

„Дай го!” – казах и го купих,

Но когато го заготвих,

С изненада ножа счупих.

Трябваше да се нареже

На бекончето по мярка.

Ножът бляскаше, понеже

Беше от известна марка.

Но в последвалата среща

Този врял-кипял юнак

В трудност взе да се усеща

И внезапно каза: „Щрак.”

Както Дарвин е доказал:

Зелето е зеленчук,

Който лесно бих разрязал.

Ала що се случи тук?

Вече цели сто години

В непресъснат сме прогрес,

Но по всички магазини

ГМО^-то е с превес.

То превърна мойто зеле

В странно нов дървесен вид.

Нека е. Но закъде ли

Бърза днешният ни бит?

22.10.15 г.