4 abr 2007, 2:00

Земята пак се възроди

  Poesía
667 0 4

Земята пак се възроди,
усмихна се и се пречисти!
След толкоз болки и злини
разцъфна пролетта, разлисти!
За кой ли път дари ни прошка
за цялото ни безхаберие!
С какво заслужихме отново
спасителното и доверие!
И докога ще ни прощава
тъй, както прави само майка?
Безмълвно ще ни приютява,
дори когато я разплакваме!
А грабим, бъркаме в душата й,
крадем от нейното сърце,
и ако без тях оставим я,
тя също ще ни предаде!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес пролетните стихове са в изобилие и това много ми харесва.
    Добре, че ни прощава и се възражда отново.
    Поздрав за стиха Катя.
  • Много хубав стих!
  • "Земята пак се възроди,
    усмихна се и се пречисти!"- и слава Богу,че има тази способност,нали?
    Хубав стих и много нужен!Поздрав!
  • Хареса ми стиха ти!
    Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...