Зимна вечер - студена, но шумна;
крясъци - хиляди, помощ- никаква.
Юмруци - милиони, жертва- единствена,
шестима- свободни, един - едва диша.
Линейка- закъснява, полиция- няма,
зимна вечер- студена и тиха.
На земята лежи тяло изстинало,
а над него приятел трепери безсмислено.
В един болезнен миг се сбогува със всички,
пътека остави от весели спомени,
една последна въздишка те отдели от живота за винаги,
живот, на чийто праг ти едва стъпи.
Хиляди насълзени очи нагоре поглеждат,
обземат ги мисли за думи неказани,
измъчва ги времето, което не могат да върнат
и търсят надежда в справедливите дни.
Пред теб се покланят, за тебе се борят,
искат заради теб света да обърнат,
искат и теб да запазят,
и убийците твои зад решетки затворят!
ПС: В памет на Стоян Балтов. Почивай в мир.
© Ди Todos los derechos reservados