Зимни пътища

Пътища,пътеки,бродове незнайни
и стоят от веки с купищата тайни.
Тъпчем ние двама в зимната тъга
и опитваме се да разкрием любовната лъжа.

Колко пъти по този път вървели сме,
но никога до тук той отвеждал ни е.
Пътищата кални са с ледена покривка,
а душите болни са със замръзнала усмивка.

Вали,тихо се сипе белият сняг.
Плач силен и мрачен е,чува се бяг.
Вятърът вие и кърши клони,
лъжата ти отдавна чувствата прогони.

Тиха е,тиха е зимната вечер,
зимната вечер във наш'та душа.
Изгубила вече любов и надежда
май по-добре е да бъда сама.