Знаеш, дори когато...
Опит за стихотворение, което се чете в две посоки – по стандартния начин, а също и отдолу-нагоре.
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта,
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото
много дълбоко те отнася тя – извън теб и другите
и винаги ти дава много повече, отколкото ти можеш да разбереш, и
защото тя винаги оцелява, макар да я убиват пред теб,
а ти си по-жив от всякога –
превръщаш своето страдание в защитна броня,
заравяш се в тишините си,
оглушал за нейните вибрации,
не можеш да я докоснеш,
защото си изгубил сетивата си за нея,
ти си мислиш, че си избрал да не я виждаш –
истината е, че избира тя,
дори когато приемеш, че любовта не съществува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
