Не знам какво да ти кажа -
светът се ражда напролет,
треви разпукват паважа,
небето кипва от полети,
денят набъбва от влага
и рони бели ухания.
Не знам какво ще ми кажеш.
Преливаме от незнания.
Запява крехкото зрънце
със шепот тънък и влажен.
В очите ти виждам слънце.
И... знам какво ще си кажем.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados