27 nov 2008, 11:57

Зов

  Poesía
597 0 3

   З О В


"Обичам те!" - нежно
 
нашепват моите устни;

"Обичаш го!" - вие

вятърът, лудо затичал;

 "Обичай ме!" - зове

сърцето ми горещо!

Косите ми очакват

твоите длани -

ела и ме погали!

Устните ми  тръпнат

за допира на твоите

устни -

ела и ме целуни;

душата ми жадува 

за твоята обич -

ела и ме вземи!

Ела, тук съм аз,

а звездите - студени

и недостижими...

Ела, тук съм аз,

а залезите 

си отиват тъжни,

ела, тук съм аз,

а птиците отлитат на високо...

Тук съм аз!

Ела и ме вземи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...