11 mar 2012, 16:13

Зов 

  Poesía » De amor
717 0 1
Отново съм тук, в твоята реалност,
прегръщаш ме нежно, говориш ми тихо,
твоята усмивка и моята усмивка
се сливат в слънчевата мекота.
Слънцето клони на запад,
обгърнато в червени багри,
нежно гали нашите тела, слети във едно.
Усмихната и влажна,
заспивам в твоята прегръдка.
Слънцето го няма,
изгряла е Луната.
В блажена пустота е моята душа, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Пенева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??