Опипвам думите ти
сякаш съм слепец,
дори и светлото петно неразличаващ.
Във пълен мрак
вибрират в дланите ми.
Лек
е допирът им.
Ехото смалява ги
до просени зърна.
По твърдостта им плъзвам мисълта си.
Пропивам с влага.
Стоплям ги в ръката си.
А думите ти са навъсени.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados