25 may 2013, 16:28

Зърна от телефонни разговори 

  Poesía » Otra
411 0 3

Опипвам думите ти
сякаш съм слепец,
дори и светлото петно неразличаващ.
Във пълен мрак
вибрират в дланите ми.
Лек
е допирът им.
Ехото смалява ги
до просени зърна.
По твърдостта им плъзвам мисълта си.
Пропивам с влага.
Стоплям ги в ръката си.
А думите ти са навъсени.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??