Дезинформацията е характерна за всеки ретрограден режим!

                               Тя е средство за превръщане на индивида в маша на властта!

                               Ние не знаем, само  „подозираме” какво става в държавата!

                                                 *      

            Година на студентски бунтове в Америка, Европа, Азия…

            Париж в барикади, Италия в окупации, в Америка се лее кръв…

            Източният блок се пропуква под знака на Пражка пролет…

5.01:    Дубчек оглавява Чешката компартия!

16.01:  Ян Палах се самозапалва!

4.04:    Мартин Лутър Кинг е убит!

6.05:    В Париж студентски вълнения!

20.05:  І – ви Конгрес на Съюза на българските писатели – изгарят „Люти чушки”!

5.06:    Убит е Робърт Кенеди!

18.07:  Писмо до ЦК на ЧКП, завършващо: Да бъде разгромена контрареволюцията!

21.08:Войските на Варшавския пакт окупират Чехословакия!.

           В България е „разцентрован”  пропагандния контрол на режима!

           Подкопан е икономическият монопол на БКП!

           Страх от реформи и либерализация в държавата!

           И като рефрен на горните събития: войната във Виетнам!

          Настъпват невъзвратими процеси – прекроява се световната политика!

  При такива  обстановка се проведе ІХ Световен младежки фестивал!

                                                            *

      Не знаем какво става в Чехословакия – още по не знаем какво става у нас!

Всяка информация безмилостно се тушира - в повечето случай потулва!

Георги Марков започва да чете своите „Задочни репортажи”!

Западните радиостанции единствено у нас от целия соцлагер, се заглушават!

Режима не  жали сили и средства да държи обществото в пълно невидение!

До 1959 г. са прибрани всички потенциални противници на властта!

Реалните „врагове на народа” са ликвидирани отдавна - без съд и присъда!

Опитите за „преврати” не вдъхват надежда - все комунисти ще управляват… 

Мисълта за „промяна” е абсурдна - народа е манипулиран до психоза!

„Промяна”  от Москва - това е извън реалните представи  на човечеството!

                                                            *

            Събрали са ни в Студентския дом двайсетина вузовски секретари.

Фестивалният  комитет се помещава в току - що построена сграда на Раковски 134.                           

Председател на световния форум е някой си Петър Младенов – млад кадър от Видин.

Говори се, че бързото му „израстване” е под пряката опека на самия Тодор Живков!

Имал ангажимент към бащата - Тошо Младенов, убит в навечерието на Девети.

Бил се врекъл на своя другар – партизанин, да се грижи за сина му, ако осиротее…

Накрая става така, че се налага„храненика”  да се „погрижи” за своя благодетел!

Времена - всичко в тоя живот се плаща...

                                                            *

            Обясняват ни, че сме „летящи холандци”, сиреч - момчета за всичко!

Спим в училище оборудвано с казармени легла и вонящи на нафталин одеяла.

Безкрайна фиеста - в денонощието ни се събират 3-4 часа сън…

Повечето време кибичим в Студентския дом – тук се въртят нонстоп мероприятия!

В това море от хора няма значение „кой, кой е” - всеки е отворен за контакти!

          В залата се появи  радиостанция – „момчета” денонощно мълчаливо дежурят...

Сигурно половината българска делегация е с пагони – това се приема се за нормално!

Комсомолците винаги сме били, кой знае защо, желано прикритие за службите…

                                                            *

            Неочаквано прозвуча тревожен глас по радиостанцията:

„Делегацията на ГФР, прави незаконен митинг - скандират „цитати” на Мао!”

            През 60-те години сме нахъсани  срещу всичко китайско!

Ако трябва да унижиш някого, наречи го „китаец” – значи, безнадежден случай!

Ядат два пъти на ден, а дошли да ни дават акъл, как се прави културна революция!

Въобще идеите на Мао са „вредни и глупави” - той е невменяем смотаняк!

Какви бяха точно тези идеи, ние не знаем и никой не ни казва!...

И като са толкоз загубени, защо се стряскаме, като дявол от тамян!

                                                            *

         На бегом се изнасяме към площад „9-ти Септември”, т.е. пред Мавзолея.

Още от ъгъла на „Раковски” и „Руски”, тълпата става непробиваема!

След мен се провира някакво набито момче и името му не знам…

От стената на Мавзолея младеж с мегафон „подава” цитати на Мао!

Площада диша като жив организъм, хиляди млади хора повтарят в синхрон!

         За по – лесно тръгваме в ляво, покрай Бюрото на Концертна дирекция…

Нямам представа, защо трябва да стигнем оратора, но забиваме лакти…

Невъобразима лудница, която никой не знае как ще завърши!...

Най – сетне стигаме линията на стената на Мавзолея – и какво от това!...

Тълпата размахва жълти книжки и крещи истерично, а „колегите”  ги няма…

Имам болни бъбреци и от огромното напрежение ми се препика…

Само това ми липсва – огледах се, зад стената няма жива душа…

Свърших си „работата” точно под тоя горе, дето се пени…

Симпатичен  двайсет и пет годишен младеж - русоляв, с очила и бяла риза.

Гледам го отдолу нагоре и ми се прииска да му затворя плювалника…

Тоя що не издига лозунги от тяхната си стена в Берлин, ами се качил на нашата!

Стъпих на раменете  на „колегата”, той се напъна и изрева като щангист…

Цъфнах на стената - пред мен море от ръце и … жълти книжки в краката на оратора!

Потупах го по рамо, погледна ме с едно око, но не ме вижда, явно е изпаднал в транс…

Взех мегафона, минах пред него , и със задник го метнах  назад и надолу…

Чу се уплашен вик – улучих го в диафрагмата, горкия, изкарах му въздуха…

Долових гласа на колегата: Ела, гълъбче, ела, този  е луд, ела тук…

                                                            *

Над площада вече звучи българска реч и антимаоистки лозунги!...

Първо поеха „летящите холандци”  - бяха образували ядро…

Чуждите делегати продължават  да крещят, не разбрали обрата в ситуацията!

Чак когато разкъсах една жълта книжка над главата си, тълпата затихна…

Разочарованите прокитайци започнаха коментари помежду си…

Прострелваха ме  с убийствени погледи и след минути площада оредя…

Цирка свърши неочаквано, както беше и започнал…

                                                            *

Обадиха се от Комсомола, че ще ми връчват „Златен медал за политическа дейност”!

Не отидох да го получа - подбудите ми бяха здравословно – патриотични…

Действах импулсивно, без да се ръководя от някакви политически съображения!

                                                            *

            P.S. Едва сега, от текст на Ал. Владков, разбирам, че съм изхвърлил от стената Карл Дитрих Волф – ръководителя на Западногерманската делегация и председател на социалистическия федерален младежки съюз!

      Използвам случая да се извиня на г-н Волф, днес мастит немски издател.

                                       Такива бяха времената…

                                                            *