10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момче. Наричах го   най-добрия  приятел, но аз исках той да да е мой... Обаче знаех, че той ме обича само като приятелка.
След часа стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден, защото тогава отсъстваше. Когато  му я дадох тетрадката си, той ми благодари и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го  обичах, но не можех да му  го кажа, не знам защо, но ме беше много срам.

11 клас

Звънна ми телефона, беше той... плачеше... Разказа ми как се е отчаял от любовта. Покани ме у тях, каза, че не иска да бъде сам. Разбира се, отидох. Седнах на стола до него. Погледнах красивите му  очи, пожелах да е мой.
След два часа започна филм на Древ Барриморе. Гледахме го. След филма той реши да си легне. Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да  му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам.

Последен клас

Ден преди да си получим дипломите, той дойде при мен и ми каза, че приятелката му е болна и няма с кого да отиде на бала. Аз не ходех с никого, а в 7 клас си бяхме обещали, че ако и двамата си нямаме гаджета, ще отидем заедно на бала като най-добри приятели. Отидохме заедно. Всичко беше перфектно. След бала го  изпратих до вратата на дома му. Пред вратата го погледнах и той ме погледна усмихнато с красивите си очи. Исках той да е мой, но знаех, че той ме обича само като приятелка. Каза ми, че е прекарал най-хубавата нощ през живота и  ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам.

Последният ден от университета

Постоянно го наблюдавах, наблюдавах перфектното му  тяло. Когато излезе на сцената, за да си получи дипломата, сякаш беше като един ангел. Исках той  да е мой... Но знаех, че той ме обича само като приятелка. Точно преди да си тръгнат всички, той  дойде при мен, плачейки и  ми каза: Ти си най-добрият ми приятел. Благодаря ти!" и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам.

Минаха години...

Бях на една сватба. Да, на неговата  сватба... Вече се женеше. Наблюдавах как той каза: "Да, приемам". Наблюдавах как се женеше за една друга жена. Исках той  да е мой. Но знаех, че той ме обича само като приятелка. След сватбата той дойде при мен и ми каза: "Дойде на сватбата ми, благодаря." и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото  приятелство, много го обичах, но не можех да му  го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...

В този момент съм сама  пред гроба на най-добрия  си приятел. Докато събираха нещата му,  намериха дневника му  от гимназията... Веднага го грабнах... Редовете, които прочетох бяха:
"Гледайки я  в очите, си пожелах да е моя. Но знаех, че тя  ме обича само като приятел. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да и го кажа, не знам защо, но ме беше много срам.
Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казал, че ме обича.