Продавачът и купувачът се бяха наострили един срещу друг. Споровете касаеха не само цената на апартамента, но и документите, в които имаше някои притеснителни за купувача неща. Сделката като че ли бе напът да се разпадне. Шефът на агенцията за недвижими имоти нервничеше. Опитите му да овладее ситуацията се оказваха неудачни.

– Защо се бави Деинска? – попита той секретарката си.

– Ами тя… знаете как е. Преди половин час й се обадих. Каза, че до петнайсет минути ще пристигне. Да й звънна ли пак?

– Да, търси я! – настоя той, а клиентите продължаваха да се препират.

Тъкмо когато секретарката започна да набира номера, вратата на кабинета се отвори. На прага се появи адвокат Лина Деинска. Тя се усмихна, извини се за закъснението, после припряно забута количката си напред. Спря леко задъхана на мястото, което бе разчистено специално за нея. Клиентите я загледаха с прикрито любопитство. Не бяха очаквали точно такъв адвокат.

Трийсет и две годишната Деинска както обикновено носеше стилно черно сако с бяла риза отдолу, черна пола до коленете и дълъг черен чорап и елегантна черна обувка с нисък ток на десния крак. Левият й крак бе в гипс и лежеше изпънат върху сгъваемата подпора на количката. Предната част на стъпалото – пръстите бяха старателно педикюрирани – бе на показ, сякаш за да си личи, че крайникът съществува. Жената бе изпъчила леко гърди, защото ортопедичен корсет придържаше в правилно положение гръбначния й стълб. Ясно се виждаше, че под памучната риза има метална шина. Брадичката й бе подпряна върху дунапренова подложка и затова се създаваше впечатлението, че е навирена.

Деинска стрелна очи наляво и надясно, за да огледа присъстващите, защото почти не можеше да движи главата си, след което с чаровна усмивка на уста обяви:

– Запознах се с документите. Няма нищо притеснително. Няма проблем да се извърши сделка.

– Но ипотеката… – подхвана купувачът.

– Направих проверка. Ипотеката е от 1933 г. Заемът няма как да не е изплатен, защото иначе банката е щяла да обяви имота за продан. Естествено въпросната банка вече не съществува и не можем да заличим ипотеката. Но на практика тежест върху имота няма. Спокойно купувайте.

Купувачът я погледна в очите. Той не беше от доверчивите, но незнайно защо на тази жена вярваше. Струваше му се невъзможно тя, при положение че е в такова здравословно състояние, да лъже. Освен това лицето й бе мило и сякаш излъчваше честност. Изпита съчувствие към нея. Представи си какво е да си прикован към инвалидна количка и да трябва да работиш, при това много отговорна работа. Контрастът между строгото, елегантно облекло, от една страна, и изпружения гипсиран крак и ортопедичния корсет, от друга, му се струваше плашещ. Стърчащите от превръзката пръсти бяха на сантиметри от коляното му и стрелвайки поглед под масата, той виждаше как те потрепват спазматично. Учуди се, че едно очевидно малко стъпало е оковано с толкова дебел слой гипс. Всичко обаче бе оформено така, че да следва плътно контурите на крайника. Имаше нещо естетично в тази на пръв поглед груба отливка. Даже му се прииска да прокара длан по извивката на петата и свода на стъпалото. Адвокат Деинска със сигурност нямаше да усети нищо.

Продавачът пък съжали адвокатката. Същевременно изпитваше респект към нея. Чукна на дърво такива беди да не сполетяват него и близките му.

Двете страни по сделката поспориха още малко, после си стиснаха ръцете и подписаха предварителния договор. Адвокат Лина Деинска отново се бе представила на ниво, което напоследък се случваше доста често.

Тя бе отворила юридическа кантора преди година и работеше съвместно със своя бивша състудентка, която обаче след инцидента се бе превърнала в нещо като нейна болногледачка. Първите месеци бяха много трудни финансово за тях, но после бизнесът потръгна, и то, колкото и странно да изглежда това, особено след като Лина бе потрошена. След едноседмичния болничен престой тя побърза да се върне на работа. Почти всички срещи, на които тя присъстваше, минаваха успешно. Клиентите явно бяха склонни да се доверяват на красива жена, която е в затруднено положение и прави геройски усилия да изпълнява задълженията си. Шефовете на агенции за недвижими имоти търсеха услугите й и бяха готови да плащат по-голяма такса от обикновено.

Преговорите рядко излизаха извън контрол, но все пак имаше и такива случаи. Например един бизнесмен, който се опитваше да продаде хотела си, обвини Лина, че не си разбира от работата, казвайки:

– Сигурно тази некадърна адвокатка е завлякла някого с много пари и затова са я пребили, затова сега се влачи с количка, изпъната като дъска за гладене. Знам ги аз такива! Невинният й поглед изобщо не може да ме заблуди!

Повечето от присъстващите на срещата изгледаха укорително бизнесмена, а Лина въздъхна, прехапа устни и отвърна:

– Далеч съм от мисълта, че съм безгрешна, но досега не е имало сериозни оплаквания срещу мен. Старая се да си върша съвестно работата. Явно държите да знаете как съм пострадала. Е, добре, ще ви кажа. Стана по време на ски. Един неопитен скиор не успя да вземе завоя и ме помете. В първия момент дори не разбрах какво е станало. Надявам се, че задоволих любопитството ви.

По-късно бизнесменът съжали за грубите си думи и се извини. Но хотелът си остана непродаден заради наложената възбрана.

Лина Деинска не бе съвсем наясно защо откакто е в инвалидна количка, жъне успехи в адвокатската си практика. Предполагаше, че причините са психологически. Съдружничката й, която я придружаваше навсякъде, понякога се шегуваше, че счупеното носи щастие.

Възстановяването на Лина вървеше добре. В началото на март лекарите й позволиха да махне корсета, а две седмици по-късно й свалиха гипса. Очакваше я обаче тежка рехабилитация. Заради дългото обездвижване левият й крак бе изтънял и със схванати глезен и коляно. Тя можеше да натоварва крайника, но не й да разчита напълно на него, така че постоянно ходеше с патерици.

Бизнесът продължаваше да върви добре, защото кантората бе привлякла стабилна клиентела. На срещите Лина вече не предизвикваше голямо любопитство – бе се освободила от най-плашещите ортопедични атрибути.

Една петъчна вечер, когато Лина бе сама в кантората, някой звъна. Лина докуцука до вратата и отвори. Лицето й моментално пребледня – тя нямаше добри спомени от човека, който стоеше на прага.

Той бе нисък, жилав, с остри черти на лицето и носеше скъп костюм. Впи поглед в подпряната на патериците си Лина и се подсмихна презрително. Каза:

– О, адвокат Деинска, радвам се, че вече сте по-добре.

– Какво искате? – попита рязко Лина.

– Предпочитам да разговаряме седнали.

– Заповядайте.

Двамата се настаниха един срещу друг. Мъжът запали цигара, макар че на стената имаше знак, че пушенето е забранено. Изтръска пепелта на пода и подхвана:

– Ако трябва да бъда честен, Деинска, изобщо не се радвам, че вече не сте в количка. Това в началото го казах от куртоазия.

Лина потрепери. Отвърна:

– Плащам задължението според уговорката. Не съм нарушила обещанията си. Така че нямате право да ме заплашвате.

– Признавам, че се справяш добре. Явно след като придоби толкова очарователно безпомощен вид, работата ти потръгна. Осведомил съм се по въпроса. Ах, Деинска, Деинска, мъчно ми е за теб. Ако не беше ни излъгала, че онези няма да предявят иск…

– Не съм лъгала. Те обещаха, но не удържаха на обещанието си.

– Факт е, че ни ощети финансово.

– Всичко ще върна, нали се разбрахме – проплака Лина.

– Да, но чак след като заигра бухалката.

Лина притвори очи. В главата й нахлуха ужасни спомени от момента, в който огромен мъж с маска на лицето я повали на земята и започна да я налага с бухалка.

– Какво искате?

– Само така, делово. Трябва да присъствате на една важна среща, става въпрос за парцел за милиони. Донесох документите. Кадърна юристка сте, ще се справите. Хонорарът ви ще бъде приспаднат от задължението.

Лина го загледа учудено.

– А, забравих да спомена, че трябва да се явите в инвалидна коричка, гипсирана и с ортопедичен корсет.

– Ама как…

– Просто искаме да укротите клиентите с безпомощен вид и добри юридически познания. Ще пратя човек, който да ви „опакова“ крака.

– А ако не се съглася?

– Ще ми е много неприятно пак да ви поръчам. Такова мило момиче…

– Добре, добре, съгласна съм. В какъв размер ще е хонорарът ми?

Мъжът прихна да се смее.

– Хилядарка. С вас вече се работи добре, адвокат Деинска.