След тридневен размисъл върху планът как да хванат отдавна наблюдавани бандюги, водачът на групата по залавянето им Найден Найденов вече беше сигурен, че този път няма да ги изпуснат. Ще ги скотавчат в къщата, където са отседнали и ония няма да се усетят откъде им е дошло. По бели гащи ще ги хванат, с гурли по очите, сънени и одремани. Щото планът на Найден беше повече от брилянтен! В учебниците ще влезе и легенди за него ще съчинят.

И така, денят настъпи. Найденов свика за последни указания бойните единици, натовариха се на колите и право в подножието на баира, на чийто връх се намираше въпросното свърталище на бандюгите.

- Разбрахме се, нали? – шепнеше Найденов – Тихо, тихо, като нинджи ще се промъкнем. Нахлуваме, закопчаваме ги и се разотиваме при жените!

- Шефе, ама много стръмно, бе! Аз от онези дни паднах от покрива на плевнята и си изкълчих крака. Не мога да тичам тихо. И изобщо не мога да тичам… - обясни една бойна единица.

- Само ти си изкълчен! А ние сме състезатели, така ли? – подкрепи го друг и подсили казаното с охкане.

- Много драки, ако се разгънем на широк фронт, ще се изпонадерем, дрехите ще скъсаме. Все пак, държавни са. Не трябва ли да се грижим за държавното имущество като за свое? Да вземем да тръгнем по пътечката, по-бързо ще стане.– обърна го на съвест друга бойна единица.

- Е, добре… ще отидем до къщата в индианска нишка. По пътечката, по пътечката и право там! – промени планът Найденов – Хем така по-трудно ще ни забележат!

Бойните единици се наредиха в стил „индианска нишка” и запълзяха по нанагорното. В това време нечий телефон иззвъня.

- Мило, айде казвай, че съм в акция! Да, да ще купя картофи! Ама защо от този Плод-зеленчук? Нали все е картоф? А, на бай Пешо били от Самоков. Добре…И чушки ще купя. Разбрах, червени да са. И да не са едри. Е защо куртовска капия? Друга капия не може ли? Не може…казваш! Добре, не ти оспорвам! С кайма и ориз ли ще ги пълниш? А заливка ще сложиш ли? Хубаво. Мило… ама как да ходя и за дамски превръзки да ти търся? Знам ли кога ще свършим…А, ти не можеш да излизаш…Боядисала си си косата. И да не стоиш много, да не ти прегори косъма,ей! Добре, ще ти купя. С крилца естествено! Айде, че ще ловим бандити!

Бойната единица прибра телефона и почна да мърмори: - Все ще намери да ме ангажира с глупости. Чудя се защо са им тези превръзки с крилца! Да не би да искат да им литнат ония работи…Шефе, ще взема да си сваля бронежилетката, пръв ще съм в редицата Ако ще гърмят, мен де гръмнат, белки се отърва от милото! Скочубра неедна, изедница проклета!

-Не разсъждавай, ами пълзи. Да не мислиш, че мен не ме люлее същата люлка? Същата, ама умножена по три, защото имам и три дъщери. – смъмри го Найденов и сам драпаше самоотвержено по баира. Когато най-после всички се довлякоха до къщата, бойните единици се скупчиха до вратата и леко натиснаха бравата.

- Я, ама те се заключили!

- Ти да не искаш да ти проснат червен килим и да ни чакат?

- Петров, я прасни едно рамо и да нахлуваме! – даде заповед Найденов.

- Защо аз? Онзи път пак аз дадох рамо на вратата и още съм син и подут! Да не говорим, че още ме боли!

- Добре, Петров! Не давай рамо. Лалов, я дай шперцовете, направо ще отключим и ще нахлуем изневиделица! Скотавчваме ги и готово!

- Обаче аз дадох шперцовете на балдъзата. Трябвало да отключи нещо си, ама загубила ключовете. Мислех, че тук ще отваряме с рамо…

Бойните единици пристъпваха от крак на крак и се чудеха как ще нахлуят. Ни рамо, ни шперцове. Освен да позвънят на звънеца…

- Я да се разгънем около къщата, може да има някой отворен прозорец – предложи Лалов. – Половината се мятат през прозореца, другата през вратата и ги скотавчваме от две страни!

Планът беше приет без коментари и след пет минути двете групи нахлуха с викове „Горе ръцете, ваща мама бандитска”. Срещнаха се баш по средата на една голяма стая, до една голяма кухненска маса, на която сладко димеше миш-маш.

- Я, ама те избягали току-що, гадове с гадовете! Пърженото още топло!

- Ами ще избягат! То не беше пуфтене по пътеката, не бяха телефонни разговори за картофи и дамски превръзки!

- Шефе, какво ще правим сега? – основателно попита една бойна единица и се наведе към миш-маша. – Леле, как вкусно мирише! Да си сложа ли между две филии от пърженото, че направо ще се удавя в лигите си. Не съм ял днеска! За минута ще се налапам!

- Аз да не би да съм?

Бойните единици се скупчиха около масата и почнаха да мажат по филиите. Един отвори буркан с лютеница и почна да я хвали.

- А бе тия бандити що не си отворят ресторант? Егати миш-маша! За първи път ям такава вкусотия!

В това време от към бокса се чу радостен възглас:

- Малииии! Да знаете какво има във фурната! Печено прасенце! С плънка! А как мирише само!!!

След малко на масата се появи и въпросната тава с прасенце, лапнало парченце лимон. Бойните единици направо се ошашавиха. Оставиха филиите с миш-маш и насочиха вниманието към апетитната мръвка. Разположиха се около масата, а Найденов каза, че отпуска само половин час. След това ще имат сили да хукнат по баира и да гонят бандитите. Взе един нож и наряза прасенцето на справедливи порции. Към тях добави и плънка с ориз, която се оказа връх на кулинарното изкуство. Имаше и черен пипер, и гъбки, и много джоджен! Бандит да си на това време!

Мина цял час, докато бойните единици ометоха тавата до последно зърно ориз. Миш-маша и лютеницата също не бяха пощадени. Което си е вярно, не простиха и на червеното вино. Но умерено! Само по две-три чаши!

- Шефе, хапнахме, пийнахме, а кога ще скотавчим ония готвачи, маскирани като бандити? Значи хванем ли ги, ще ги мъчим до последно, за да ни кажат рецептата на плънката и на миш-маша! Тука има тайна!

- Така си е! Тъщата е професионална готвачка, ама нейния миш-маш ряпа да яде! За прасенцето да не говорим! Шедьовър! Аз викам да не ги гоним сега, защото кой знае на къде са драснали. Може и до Истанбул да са стигнали. Тия там ще ги хванат и ще ни ги доставят.

При това предложение, дадено от бойната единица Димо всички изръкопляскаха. „Няма смисъл да търчим! Все едно да гоним Михаля!” рекоха си те и се отпуснаха около масата да храносмилат на спокойствие. Още повече, че шефът Найденов също би отбой.

- Като отпочинем, ще се разотидем и ни гък за акцията. Утре ще свикам пресконференция и ще кажа кое как е било. Вие само ще траете! Е, можете да кимате одобрително с глава, ама няма да се обаждате!

На другия ден журналята бяха наредени пред екипа по залавяне на бандюгите и трепетно очакваха героичния разказ на водача Найденов.

-Както знаете, тази акция се готви от месеци. – започна издалеко обветрения в бойни действия водач. – То не беше дебнене, не беше внедряване на наши хора, не беше слухтене! Та вчера разбрахме, че всички ще се събират в една къща на връх баира. Разположихме се във ветрило и лека-полека, по-ниски от тревата и по-тихи от водата, ги обградихме. Муха да бръмнеше, ще я чуем. Но види се, че някой ни е забелязал и секунди преди да нахлуем, бандитите се изпарили. Като разбрахме за това, моментално и без да губим време се втурнахме след тях. Дори виждахме белите подметки на гуменетките им! Търчат през глава като подгонени зайци! А ние след тях! И аха да ги хванем, спусна се една гъста мъгла, като оризова плънка! Толкова гъста! Нищо се не вижда! С пръст да ти бръкнат в окото, не виждаш кое е! Пълен миш-маш! Чува се пукот на съчки, все едно прасета тичат, ама знаеш ли кой е? А мъглата като ни затисна, та два часа. Стоим там и само си подвиквахме, за да не се загубим. Дето се вика, за секунди ги изпуснахме! Мъглата попречи, ама много гъста! Много! С вилица да я забодеш! С вино да я полееш, ще попие!

Така завърши пресконференцията, посветена на залавянето на отдавна наблюдавана група, която от бандити ли беше, от готвачи ли…

Латинка Минкова