Ако някога пак завали, няма да ми направи впечатление. Защото много пъти е валяло, когато съм искала да плача, затова ако някога пак завали, няма да ми прави впечатление, защото не смятам да плача повече.

Ако някога пак завали, аз ще гледам телевизия. За предпочитане е пред депресираното настойчиво взиране в прозореца и напразно очакване нещата да се подобрят. Ако просто си седя и се самосъжалявам, нищо няма да се оправи. И все пак понякога ми се иска да плача, човешко е все пак... Но определено е по-добре очите на човек да са сухи.

Ако някога пак завали, няма да правя нищо. Просто ще си седя вкъщи и ще размишлявам за живота, но не смятам да му обръщам много внимание за в бъдеще. Твърде сложен е за разбиране, за да се заема с това.

Ако някога пак завали, аз ще мачкам хората. Те са безпомощни като мравки и който си го заслужава, ще го отнесе. Твърде много болка има по този свят, че да ставам част от нея и твърде малко справедливост, че да не ставам част от нея! Затова просто излизам на улицата и показвам на черните души, че за тях няма място под слънцето. Тъмнината винаги се е криела от светлината. Така ще бъде. Затова ако някога пак завали и аз изляза навън, всички ще се скрият от мен. От мен и от дъжда. Какво става, не искате да видя жалката ви същност, скрита под купищата духовна мръсотия, която дъждът е в състояние да отмие?! А имате ли някаква представа защо аз излизам под гръмотевиците без да се страхувам? Защо?! Защото нямам какво да крия! Защото се чувствам чиста като дъждовните капки и не изпитвам угризения от това! Защото в сравнение с вас аз и още шепа хора на тази земя си струва да се борят за общото благо, дори за вашето благо, макар да не го заслужавате!

Превръщам се в боец, който е готов да загуби живота си за секването на мъките, страданията и всичко това...

Ако някога пак завали, единствено аз ще бъда навън. Защото мога да върша каквото си искам, да помогна на другите да се научат да постъпват както искат! Да живеят както си искат, без да се чувстват потиснати от куп комплексирани боклуци! Край! Търпях достатъчно!

Дотук беше, време е някой друг да поеме командването, и то над собствения си живот, без да се страхува от това дали околните ще одобрят новото му „Аз"!

Ако някога все пак завали, аз ще помогна на дъжда да залее целия свят. И нищо няма да ме спре. Ще стане потоп и всеки ще разбере, че веднъж се живее, затова трябва да има пълната си свобода. Да се доверява само и единствено на собствените си инстинкти и вътрешни предчувствия. Ще науча хората да се борят. Ще им помогна. Макар на мен никой да не помогна, когато аз и духът ми умирахме. Аз възкръснах и разбрах, че отсега нататък всеки път, когато падам, ще мога да се изправям, без да протягам умоляваща ръка за помощ! Аз не съм слаба! Никой не е! Само че много малко хора осъзнават това. Че са силни и могат да се справят с всичко.

Когато мускулите и сухожилията ти пращят от напрежение, когато си безсилен и не чувстваш тялото си, когато и последната надежда е мъртва, когато не виждаш изход, когато си духовно използван и изстискан, когато вече не можеш и не искаш да продължиш да се бориш, когато най-накрая решиш да се предадеш, когато и последната капка хубава емоция е изсъхнала и когато не виждаш смисъл да продължиш напред... ПРЕЧУПИ СЕ! ПРЕЧУПИ ВСИЧКО ТОВА!

Събери в себе си толкова много гняв от това потисничество и го избълвай навън! Остави го да изригне като вулкан! Нека плачеш с кървави сълзи, нека боли още повече, нека всичко бъде загубено... Но ти не преставай да вярваш! Продължи да вярваш с всички сили, които са ти останали, защото, повярвай ми, винаги остават нищожни сили в човешката природа, които ти помагат да възкръснеш! Съживи се, човече! Никога нищо не е загубено! И ти можеш да продължиш да живееш! Разкъсай оковите от яд, нахвърли се на опасността с всички сили! Покажи какво можеш, покажи на какво си способен, след като изтърпя толкова много!

Да, ето, изплуваш от пепелта, в която горя толкова време, давейки се във всичко загубено... Едва лазиш, почти не можеш да дишаш, кървавото ти сърце още те боли... но тупти! Виждаш ли ударите му, чуваш ли как бие и отеква във всички кътчета на света, твърдо заявявайки, че ще продължи да бие, за да съществуваш?!

Има смисъл, приятелю! И ако някога пак загубиш вяра в себе си, просто седни на земята, поеми дълбоко дъх и си спомни това, което вече знаеш. Спомни си кой си! Ти си боец! И загубената ти вяра отново ще намери пътя! Бори се, бори се въпреки всичко! Защото го заслужаваш!

Ако някога пак завали, излез под дъжда и не се страхувай да се намокриш. Природата закриля това, което е създала, а ти си нейно дете. Ти намери пътя към себе си, защото го можеш. Защото повярва, че го можеш. Можеш всичко. И ако някога пак завали... чуй какво ще ти каже света... може би най-накрая ще признае, че заслужаваш да съществуваш по най-невероятния начин! ПО ТВОЯ НАЧИН!