Колеги, няма да е пресилено, ако подчертая, че днешният ден е тържествен и изключителен. Събрали сме се, за да зарадваме нашия колега Николаев. Известно ви е, че ръководството му гласува голямо доверие. Качва го на нова кола. Нова, съвременна кола, която той ще има щастието да пропуска по пътищата на родината, да вози детайли и суровини за нашия завод. Преди вие да се изкажете, аз искам да изразя своята увереност, че Николай Николаев ще прецени жертвата, пардон доверието, което му гласуваме.  Ние, ръководството на фирмата, и вие, колегите.

   И така, колега Николаев, напълно разбираме вашето вълнение. След като дълго време яздехте една жалка таратайка, на вас ви е предоставен мощен камион, който няма равен на себе си. Обичайте го, вярвайте му! И той на вас... Но колеги, преди да пожелаем  на добър път с изправен автомобил на вашия колега, аз искам да направя няколко забележки! Право, куме, в чьорни очи! Хора сме, грешим, но се стремим към съвършенство. Николаев, слушаш ли?

- Слушам.

- А тази до тебе?

- Жена ми. И тя е дошла да се радва.

- Разгеле, че и жена ти е тук... Колеги, ние не сме съвършени... Николай Николаев също. Не отдавна той насоли хубаво директора за това, че надничал в интимната поща на някои кадри. Така да се каже, засегна началството... Сега, връчвайки му новия автомобил, ние можем да посочим  някои дребни грешчици на Николай. Да помни, че и той не е света вода ненапита... 

- Помниш ли, Николай, оная пролет, когато беше поканил в колата Мичето- инкасаторката? Ти си млад, красив и буен. После тя ни връчи оплакване, че ръката ти се отклонила от работната площадка, т. е. от волана и попаднала не там, дето е мястото и в процеса на труда... Хе, хе, тогава ти простихме, но в случай, че се повторят тия неща, ще има да отговаряш...

   Колеги, човешко е да се греши, но задължително е да бъдем бдителни по отношение на собствената си съвест и достойнство! Защото честта и достойнството на Николай Николаев  е чест и достойнство на неговата вярна съпруга. Всъщност, тия дребни забележки няма да попречат на тържеството... Аз завършвам, като поднасям от сърце ключовете на нашия колега Николай Николаев... Но къде е той?

- Офейка, шефе!

- Как така офейка? Това да не ти е краставици на таркалета? Допустимо ли е да не зачита доверието  и уважението, дето му гласувахме тук, всички ние? Ама че сантиментален човек! В такъв случай тържеството се отлага. Пардон, а жената на Николаев? Тя би могла да ги получи и предаде...

- И тя изскочи след него. Шефе, погледнете през прозореца! Николай Николаев бяга, а жена му го гони.

- Гледай ти, гледай ти... Това да не е някакъв нов вид олимпийско бягане в кръг?...