Глух или сляп?

Глух или сляп, чудя се, докато ги гледам как острят бръснача. И двете ще ми причинят еднакво страдание. Въпросът е чия липса ще е поносима?

Цветове или мелодии?

Да виждам сребристо проблясване на бръснача или да го чувам как се плъзга по точилото?

Завързали са ме здраво. Няма как да избягам. Няма и къде. Никой няма да  приюти провалилия се узурпатор на трона на Империята. По-скоро сами ще ме довършат преди палачите да ме открият.

Зрение или слух. Към кое съм по-привързан? Да виждам една от жените ми да се извива от удоволствие или да чувам възбудените ù стенания? Обичам жените си, всичките четири. Така и не се реших да си взема пета. Мога да обичам най-много четири наведнъж. Какво ли ще им се случи сега? Дали брат ми ще ги пощади след моята смърт, или ще забие главите им на колове пред двореца. Но да оставим смъртта засега, далеч е тя, дори и от мен.

Бръсначът изскърца зловещо и се счупи. Палачите се спогледаха разочаровано. Сега ще трябва да точат нов. Още малко време отстъпка, добре че имаме строги закони и че брат ми е мекушав.

Можеше да ме убие още когато ме видя да замахвам към него с отровната кама. Проклет верен роб я пое. Нещастникът умря бързо, поне това си беше заслужил. Слугите шушнат, че брат ми е плакал за него. Това му е проблемът. Твърде е мекушав, а и хомосексуалист просто не може да е падишах. Нищо, че има седем жени, мен не може да ме заблудиш. Копеле нещастно! Трябваше да те убия още в люлката.

Цяла седмица вече седя в тъмната. Брат ми идва да ме види всеки ден. Оставя верните си охранители надалеч, за да не ни чуе никой и хленчи тихо и ме умолява да се разкая, за да може да ми спаси живота. Два пъти го заплюх в лицето. И това не го спря. Омразата ме изгаря всеки път, когато чуя подрънкването на звънчетата на тюрбана му, докато наближава килията ми.

Една седмица. Толкова време ми даде, за да си припомня братската ни любов и уважението към майка ни. Една майка ни е раждала, една кръв делим, ти си моят единствен брат, трябва да се покаеш.

Да чувам омразния му глас или да виждам ненавистното му лице? Чувам как клокочи противната смес, която ще ме оглуши. Виждам как довършват наострянето на бръснача, с който палачът с хирургическа точност ще премахне роговиците ми. Брат ми стои отстрани и гледа тъжно. Напрягам мускули. Искам да го стигна, да впия нокти в гърдите му толкова надълбоко, че да изтръгна сърцето му, да захапя гърлото му и да разкъсам аортата. Без ножове и без отрова, искам да го убия първично, да унищожа живота в него.

Палачите са готови, дават знак на брат ми. Той ги кара да излязат. Дали и те като мен го виждат нищожен и жалък, или намират желанието му да ме спаси като жест на великодушие и състрадание? Империя като нашата не се управлява с великодушение, дано скоро им стане ясно.

Защо ме мразиш, братко? Защо ме мразиш толкова, че предпочиташ да умреш, вместо да се разкаеш за постъпката си? Ето, трябва само да кажеш, че съжаляваш пред палачите и ще спасиш живота си, ще ти отнемем слуха или зрението, но поне ще запазиш живота си!

Искам да умра, без да му кажа, да го оставя завинаги да се чуди коя е била причината за предателството ми, но думите ме предават и сами се изплъзват от устата ми:

Мразя те, копеле нещастно, защото и ти имаш недъг като мен, но го носиш скрит от всички, а моят е видим за всекиго. Мразя те, защото макар и ти да си негоден, ме измести със самото си раждане от престола! Мразя и майка ни, тази долна кучка, че те роди! Мен не успя да защити от нещастието, но теб те опази!

Спирам да крещя. Вместо брат ми, ме гледа непознат. Мекотата в очите му се оттече с жалката сълза, която се бори да прелее в края на окото му. Нещастник. Няма да живее дълго. Друг ще прозре колко е неспособен да управлява и ще го убие.

Палачите се връщат. Мятам се като обезумял и се смея истерично, оставям лудостта да ме залее. Така ще понеса по-леко изтезанието. Няма да се покая, той и без това няма да посмее да ме убие, не му стиска да послуша дори закона.

Последната гледка, която ще видя и последните думи, които ще чуя, ще бъдат брат ми, който заповядва на палачите да ми отрежат езика и да ме прогонят далеч на юг.