Предговор: Скъпи читателю, на прага си да прочетеш пресните( топли, топли! ; парят-не се барат) изсмукани от пръстите на авторката опити да бъде забавна, вършейки една ежедневна дейност, която се налага на всеки от нас да извърши рано или късно, а именно- чистенето на банята. И понеже, като всеки уважаващ себе си писател( па макар и аматьор), имам достатъчно сачми в главата и графоманията яко ме тресе, реших да ги споделя с онези от вас, които ме четат редовно, въпреки че това ще им коства известно количество от незаменимия ресурс, наречен “Време”, както и от възобновяемия такъв, наречен “ Търпение”. Е, има и още един, но той е с променлива стойност. Нарича се “ Любопитство”.
Тъй като съответната процедура винаги е свързана с неприятни чувства както по отношение на прилаганите физически усилия, така и заради потенциалните рискове за здравето на чистещия, вдишващ различни химикали, предназначени да доведат до блясък като краен резултат това така свещено за някои хора място( до степен, че максимално избягват да го оскверняват с присъствието си и като следствие развъждат около себе си цели нови екосистеми, включващи биологични видове от мухи, до мършояди поради специфичния си телесен аромат, усилващ и задълбочаващ се драматично след всеки следващ ден, в който те подминават със страхопочитание храма на чистотата, наречен баня, историята няма да е кратка.
Както и да е, у нас тя се използва ежедневно, по няколко пъти на ден и не- не сме си изтъркали кожата, нито пък сме се скъсали да боледуваме от “бронхови плимонии” Затова, съвсем естествено, се налага честичко да я подлагаме на хигиенна обработка и тъй като моя милост е най-веща в тайнството на търкането на варовик от душа и чернилка от фугите на фаянса, обикновено на мен се пада честта да проведа ритуала по сбогуване с отпадните продукти от живота и взаимодействието на човека с природата.
На всички онези, стигнали чак до тук и проследили мисълта ми в изключително дългите сложно-съставни изречения, които съм употребила- приятно четене! На останалите- да сте живи и здрави! Но човек и добре да живее, все пак му се налага да чисти след себе си. Или пък да наема хора да го правят срещу заплащане. Във всички случаи- най-приятен е моментът, в който влезеш да използваш обновената и сияеща баня. По-голямо е удоволствието единствено от написването на история за епичните моменти от хигиенизирането ѝ, след като вече си я ползвал. Но това може би е тема на разказ в друг жанр, а засега- енджой, приятного чтения, наздраве за септември, наслука и всичко каквото си пожелаете да ви се стовари двойно на главиците!
“Понеделник е и кучето дойде…” Детската песничка прави доста упорити опити да превземе съзнанието ми, докато се екипирам подходящо( да бе, да!) за упражняването на този тъй тънък занаят по жулене на плочки и фуги до изнемощяване. Не, няма да я бъде тая! Щат-не щат, комшиите пак ще трябва да стават жертви на музикалните ми желания, съдържащи в себе си много ток, жица и дерящи се от сърце вокали.
Изправяйки се гордо пред могъщия си враг в лицето на мръсотията, пред мен изниква дилема: Дали да не си сипя един голям ром- спомен от студенството и моминството ми и да тегля една дълга пловдивска на цялата тая трудова история, или да падна на колене със скръстени ръце и молитва към Провидението да ми даде достатъчно мъдрост все пак да започна мероприятието, но и търпение- за да го доведа до успешен завършек. От блутут колонката някак страшно надъхващо звучи вибратото на Майкъл Киске докато ми разправя как щял да изживее най-прекрасното време в живота си в “Best Time’’ на Helloween и разбирам защо са ги наградили тия хора като най-добра немска група. Щом могат да ме убедят, че нахлузването на латексови ръкавици, връзването на ленена кърпа на главата и обличането на противогаз, за да не получа химическо изгаряне на дихателните пътища предвещават най-страхотно прекараното време в живота ми, значи наистина ги бива.
Започва се. Няма фанфари. Има дет-метъл. Последван от блек и хард-кор. Аз съм широко скроен човек, напредничав и открит към иновациите. Затова няма да рисувам пентаграми по пода, нито ще принасям девственици в жертва на Сатаната. Достатъчна е личната ми саможертва в името на живот без гъбички по краката. Половин ден от съществуването ми на тази земя ще мине в смирен труд и гък няма да се чуе. Е, може и да припявам на вокалите отвреме-навреме, но то е само с цел да си тренирам гласните струни, че като забера следобед потомството от градина, с изключително голяма вероятност ще се наложи да произвеждам с тях високочестотни звуци с цел дисциплиниране и предпазване на малките хомосапиенси от взаимното им физическо унищожение.
Дам, идеята за маска-противогаз, купена от кварталния глух чиче и вероятно заграбена преди доста години от някой военен резерв, се оказва доста добра. Предвид факта, че при предишни почиствания, вдишаната киселина ме е карала да се чувствам като войник от Осовец през 1915-та, когато немците атакуват руснаците с газообразен хлор, тоя път нещата изглеждат доста по-розови. Поне няма да ми се налага да ставам пациент на реанимацията, че те и без мойте трудови приключения си имат достатъчно работа. А че ще кихам и кашлям довечера на нощното- е, че то си е в реда на нещата за лекар в педиатрията с толкоз много сополанковци около мен. Вярно, на тях им отива повече, ама аз ще влагам доста по-голямо усърдие в оттърваването от гадното парещо усещане в очите, носа, гърлото и гърдите си. А и както вече казах- гласните ми струни са яко тренирани да произвеждат някои твърде непривични на по-голямата част от човечеството звуци. Майките ще ме разберат.
Постоянство и решителост са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа. Де да го бях измислила аз. Ама аз съм зодия Овен. А мъдрият граф, дето го е казал това е бил зодия Дева. Така, че е ясно защо експлозивна графоманка като мен може само да се старае да пише като Негово Сиятелство, Лев Николаевич Толстой. Иначе постоянството ми куца. Полепващата по петите ми мръсотия, обаче някак си съвсем естествено пробужда решителността, че е време за нов епичен сблъсък със силите на Мрака. Земята да ви е пух, графе! И благодаря за вдъхновението. Без вас още щях да тъна в мизерия( физическа и духовна).
Много обичам фентъзи-сцените с битки. И ако можех да се превърна в древна магьосница, в момента със сигурност щях да преобразувам и ръцете и краката си в четки, които да търкат ли търкат… За съжаление, налага се да тренирам за бицепс и трицепс. Е, поне после ще ми е по-лесно да мъкна торбите с покупки от кварталния магазин до втория етаж на къщата, както и легена с пране от партера до четвъртия етаж. Тренировка за сърцето да искаш!
Дали заради усърдието или двойното кафе в шест сутринта, обаче пикочният ми мехур започва да алармира готовност да се освободи от съдържанието си. Тъй като съм клекнала съществува реална опасност да преодолее защитите на волята ми, затова бързам да удовлетворя физиологията си. Знам, че не горите от желание да четете за неща, дето учим втори курс в Медицинския, затова ще кажа само, че природата не търпи празнота. Щом си дал, трябва да вземеш. В случая се касае за животворната течност, която изгражда една голяма част от организма ни и си я знаем с простото име “вода”. Така, че се запътвам към хладилника и вадя от там първото шише, което ми е пред погледа, без да се замислям. А е трябвало.
Едва след като поглъщам стабилна глътка от течността в бутилката разбирам, че туй в устата ми май повече прилича на традиционна за нашите географски ширини огнена вода. Преварка на миналогодишни джибри. Искряща като сълза. Предизвикваща порой от такива.
Драмата е неразделна част от живота ми. Както и породените от нея дилеми. На колонката звучи едно от най-добрите сола на покойния китарен гений Алекси Лайхо от Children Of Bodom- това в “Bodom Beach Terror”. Четиридесетградусовата скоросмъртница вече оказва влияние върху мисленето ми. За втори път днес ми се приисква да пратя във вечните ловни полета цялата тая история с чистенето и да седна тет-а-тет с шишицата, обаче се сещам, че “пие докат има” важеше като отличителна и примамлива моя характеристика само в началото на връзката ми и нямам никакво желание благоверният да ме заварва в състояние на творческо опиянение. Това само би добавило масло в огъня на сутрешната ми дискусия с него “Трябва или не трябва жена ти да си купува кремчета за лице за осемдесет и кусур лева и то на промоция” А и довечера съм на работа. Някак си не ми се струва, че би изглеждало добре дежурният лекар да тръгне на вечерна визитация, клатушкайки се като махало от повреден стенен часовник, завалвайки думите, лъхайки на евтина кръчма. Ама може и да бъркам. Млада съм още.
Махни се, Сатана! Щом успях да остана трезва на сватбата на началничката и отидох свежа като краставичка на работа само три часа по-късно, съм напълно способна да удържа на изкушението. Затова, дай по-добре да изпия един Монстър(продуктово позициониране). Белким ми дойде ищах за работа.
И така, с латескови ръкавици, кърпа на глава и енергийна напитка в ръка поглеждам плахо през вратата на банята и въздъхвам дълбоко. “Сега или никога!” Еми, сега ще е.
Движа се решително. Тоя път ще я свърша таз работа. Нищо няма да ме спре да се къпя следобед в чиста баня. Нито пръските разредена киселина в очите (опа, забравих да нахлуза противогаза обратно), нито подхлъзването върху обилното количество пяна върху плочките(за какво ми е тая опашна кост, бе еволюцийо! Да я натъртвам само! ), нито пък факта, че ютюб решава да ми пусне химна в изпълнение на Меноуар.
Дей*а, все едно съм във вица за вълка в музикалната тоалетна( дето се на**ал като му пуснали химна, щото на него се стои прав и мирно). Еми, ще чакам да свърши. Схватката ми с нечистотиите се отлага за няколко минути, за да може въображението ми да се пренесе в месеца на рок-фестивалите и да предвкуси с удоволствие следващия жив концерт, на който ще присъствам. Приятно пътуване, макар и кратко. но всички хубави неща си имат своя край, затова когато чувам началните акорди на “Вера” на софийската фолк-кор дружина Khanъ, и мойта вяра се връща. Както и надеждата да видя резултата от добре свършената си работа в най-скоро време.
“Вера-а-а има в мене, вечно блика из очи…”. Аха, и от моите. Вярата, че пак съм си докарала конюнктивит и няма да ми се размине без очни капки. Нищо, чистотата иска жертви. Чудо голямо, че дори и с очила ще ми е мътно пред погледа. От страна на наблюдаващия ме може пък да изглеждам щастливо разсеяна. Даже влюбена. И хич няма да е далеч от истината. Утре по това време вече ще съм се отдала с цялата си бухалска душа на съня след нощна смяна. И няма да сънувам нищо. Нищичко! Нито проверка от здравната каса, нито объркани електронни рецепти, нито спешна консултация за секцио на малолетни майки в малките часове на нощта.
Ама засега-банята. След това почистване ще ми трябва нова четка. И моп. И препарат за баня. Междувременно, може да добавя и един нов душ гел и парфюм, който да наредя до сто петдесет и кусур ароматните си шишенца в тоалетката в спалнята. И една кутия сладолед за разкош. И пакет кашу. И любим филм на лаптопа по халат…
Опа! Ивиен се разписа. Верно,че висеше бележка за профилактика на електропреносната мрежа точно днес, от девет до пет следобед. Е, чудо голямо! Щото не мога да търкам на тъмно! Сигурно щеше да е по-приятно на светло, ама айде ся- за човек дето знае как се прави присадка и се гледа бостан и който мъкне на гръб два и половина тона пелети от гаража до мазето всяка година, липсата на светлина е просто начин да се икономиса малко ток. Затова пък борбата ми със силите на Мрака става още по-епична.
И така, часът е дванайсет и четиридесет и пет. Криво-ляво, банята е изтъркана и както обичам да казвам за успокоение- “ По-добре е, отколкото беше!” Заемам се с личното си хигиенизиране без да ме е еня, че топла вода няма, понеже никой не се сети да пусне бойлера да се грее през нощта след вечерното къпане снощи на цялата фамилия. Студената вода става причина да потренирам отново гласните си връзки, този път обаче с любезното съдействие и на диафрагмата, което изтръгва от гърлото ми глас, достоен за партията на Кристин във “Фантомът от операта”. Или поне ми се ще да е така.
Може би ще се ми се наложи да почерпя комшиите за благодарност, че не са се обадили вече на полицията, ставайки свидетели на отчаяните ми опити да изпълня вокалните партии на Алиса от Arch Enemy. Не съм самокритична, но лично аз бих помислила, че някой коли прасе с ъглошлайф на моя адрес, чувайки воплите, носещи се през прозореца на банята ни.
Пет минути каляване под душа и се загръщам в мекия си бански халат. Ще мина без кафе- ток няма. Ракията също ще бъде неприкосновена оттук-нататък. Еми, да пия една студена вода и да се заемам с писанията. Че после трябва да мисля и какво ще обядваме с половинката като се върне от неговия си Мордор. Нали знаете- работата с идиоти може да ви убие. Бавно или преждевременно- но това със сигурност ще се случи един ден. Не е нужна врачка, за да ми го каже.
Голямо благодаря, че прочетохте цялата тая словесна салата! Вярно, не е особено изящна, но е от сърце. Батерията на лаптопа свършва, затова и аз ще приключвам.
Живи и здрави, бели, червени, румени, засмени…Прави, корави… Но това вече е друга история, а нея още не съм я измислила.
Послепис- реших да е “Балада” по простата причина, че има много приятна алитерация в двете думи, започващи с “Б„ , както и благозвучния асонанс с гласните.
Чувствайте се свободни да сипете огън и жупел по хумористичните ми опити, както и да дадете съвет за следваща история.
© Мария Митева Todos los derechos reservados