Една история за любов, между богат мъж и бедна шивачка.
Любов, възникнала неочаквано. 
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?

ПЪРВА ЧАСТ

Град Ямбол
10:00 часа, края на м. Април
2015 година

На вратата се почука. След десетина секунди пак същото. Човекът в стаята, леко се поразмърда в леглото, но движението на тялото подсказваше за прекарана безсънна нощ. Няколко часа сън не бяха достатъчни. По гласа му ясно можеше да се долови недоволството, от начина по които развалиха съня му. 
Извика силно:
- Какво искате? 
Не последва отговор, а пак чукане.
Даниел се надигна, и приседна в края му. Стоя така няколко секунди, преди да тръгне към вратата. Само по боксерки, тои отключи, и се озова пред жена, на около петдесет годишна възраст. По всичко личеше, че е камериерка. Тя заби поглед точно там, където бе издутината на бельото. Секунда, две... след което вдигна очи към човека срещу себе си. 
- Десет часът е, Г- н Младенов. Време е да освежим стаята. 
Тои се отдръпна леко в страни, и посочи с ръка, подканващо, че тя може да влезе, и да се заеме със задълженията си. 
Докато жената оправяше леглото, наемателят в хотела бе вече в банята, стараеше се възможно най- прецизно да се избръсне. Не се беше бръснал от седмица, откакто получи онези съобщения от непознатата жена. 
Свърши с тази работа, използва тоалетната, после чешмата, след което влезе в стаята да се облече. За него не беше проблем да го виждат само по бельо, славеше се като женкар, с неустоимо за жените тяло. А и члена му не беше за подценяване. 
Камериерката напусна стаята с получена банкнота от двадесет лева. 
Наемателят облечен в тъмно- син костюм, бяла риза и червена вратовръзка, бе вече на паркинга пред хотела. Нямаше как да не забележи колата си, червено БМВ последен модел. Настани се удобно на седалката, сложи си колана, провери документите в жабката, и след като всичко бе наред, той запали двигателя и напусна територията на съоръжението. 
От срещата с жената зависеше много. Не желаеше да избързва с каквото и да било. На първо време трябваше да разбере, можеше ли да и се има доверие. А многобройните срещи с красиви жени, малко или много го вкарваха в графата " опитни играчи с нежния пол " . Докато шофираше към мястото на срещата, малко кафене в центъра на града, в съзнанието му се прокраднаха думите в текста, които бе получил по електронната поща. Написаното гласеше: 
" Здравей, Даниел! 
Не се познаваме, и това съобщение ще ти се стори малко странно. Получих емайл-а ти от твоя близка приятелка, и ми се иска да се видим. От София си, но едва ли това има някакво значение в случая . Мога да дойда при теб, пък ако желаеш, и имаш възможност, ще поговорим на моя територия. Искам да ти предложа нещо, от което би спечелил много пари. От твоята приятелка разбрах някой неща за миналото ти, и ми стана любопитно . Споделих и от какво имам нужда, какво възнамерявам да предприема. Поговорихме си известно време, и ми се ще да поговоря и с теб. Мисля си, че си подходящ да свърши работата. Преди да напиша още нещо, ще изчакам отговора ти. " 
Наближаваше местоположението на кафенето, и това само засилваше интереса му. Отговора които беше написал на непознатата жена бе съвсем кратък. 
" Няма проблем да се видим, но поне ми подскажете в какво се състои плана ви? " 
Получи отговор, но нищо конкретно по работата, която му предлагаха. Дори не му беше съобщено коя приятелка го е препоръчала. След още няколко съобщения, се разбраха да се срещнат в Ямбол. Жената живееше в близкия Град Елхово, но от съображения за сигурност, по- добре би било да се видят тук. Беше омъжена...! 

_______________

Град Елхово

Харесваше се, и бе убедена, че много мъже биха дали мило и драго за да бъдат с нея. Използваше външния си вид за да постига целите си. Сега ще бъде същото. На тридесет и осем години, с черна, права коса, стегнато дупе, средна на ръст, тя продължаваше да се взира в голямото огледало пред себе си. Изглеждаше зашеметяващо. Наслаждаваше се на отражението си, и ако не беше телефонния звън, от който тя се сепна, можеше да продължи да се любува на гледката. 
Телефона стоеше точно пред нея. Тя го взе и го допря до ухото си. Чу гласа отсреща:
- Добър ден, Г- жо Ганчева. 
Беше непознат. Премести телефона пред очите си, и погледна дисплея. Нямаше име, а само номер. 
Реши да говори.
- Добър ден... на кого? - леко присви очи, и зачака отговора от другата страна на линията.
- Димитър Димитров! Класния ръководител на сина ви! - една въздишка на облекчение излезе от нея. Все пак непознат глас, непознат номер... , всеки може да е. 
След това каза:
- Извинете, не очаквах подобно обаждане. С какво мога да ви бъда полезна? - изправи се от стола, и започна нервно да обхожда стаята. За пръв път я търсеха за нещо от училището?
- Вашият син е хванат да пуши цигара в тоалетните. Тук имаме строги, и ясни правила. Знаете какво може да последва. 
Само това оставаше, сина и, които е само на дванадесет години, да пуши цигари. Но за всичко е виновен, той, мъжа и, според когото, детето е трябвало да ходи на редовно училище, а не да бъде учено от частни преподаватели. Благодарение на него сега то е започнало с пороците. Тези мисли на Вероника още повече засилиха желанието, да застане срещу съпруга си... 
След като се овладя, отговори:
- Да, Г-н Димитров, наясно съм с последиците, които биха могли да последват в такива ситуации. Възможно ли е да се видим в училище утре сутрин? - предполагаше, че няма да има проблем. 
- Разбира се! Но най- добре отидете при директора. Аз нямам последната дума в подобни ситуации. 
- Благодаря ви. Ще дойда. Приятен ден. - и след като от другата страна се затвори, тя направи същото, натискайки червената слушалка.
Веднага след проведения разговор, прогони всички мисли от главата си, освен тази която би могла да я издигне още повече в обществото. От срещата с Даниел зависеха много неща. Ще използва женски номера за да го привлече на своя страна. Нямаше други уговорени срещи за деня, а и във фирмата можеше да отиде след обед. 
Времето навън беше слънчево, в края на месец Април е нормално за подобни условия. Сложи си високи токчета, а в комплект с късата черна пола и черните дамски чорапи, стигащи малко под дупето, се чувстваше по- секси от всякога. Не веднъж беше получавала комплименти за красивите си крака, стегнатия задник, или пък за красивата усмивка. Много добре знаеше с какъв мъж ще се срещне, все пак въпросната негова приятелка, беше показала негови снимки във Фейсбук. Искаше да изглежда по възможно най- добрия начин. Бельото се състоеше изцяло от черен цвят, обичаше да носи прашки. След като се почувства готова за излизане, тя си взе дамската чантичка, изключи осветлението в коридора, отвори входната врата, и тръгна към колата. 
Личния шофьор, Марио, беше седнал на някакъв стол до автомобила, и пушеше. Тя като видя това, се сети за сина си. Отново в съзнанието и изплуваха думите на класния ръководител. Но бързо прогони тези мисли, и се съсредоточи в дългоочакваната среща. Довечера ще помисли за детето си. 
Марио изгаси фаса в пепелника до себе си, и побърза към Господарката си. Личеше, че жената бърза. 
- Тръгваме. - спокойно му каза тя. 
Шофьора си знаеше работата. Отвори вратата, изчака я да се качи, след това затвори. Харесваше му да работи за жена като Вероника Ганчева. 
Но тя никога не беше харесвала този беден шофьор. Малко след брака с Йордан, той го нае, защото били се познавали още от деца, а и човека си търсил работно място. 
Тя обаче щеше да промени някои неща в къщата, а и в семейството като цяло. Нямаше да позволи да бъде безгласна буква във вземането на решения. Писна и от това вече. Има достатъчно пари, красива е, и достатъчно умна, за да се справи с ръководенето на фирмата. 
От Елхово до Ямбол имаше около четиридесет километра. 
____________________

Ямбол

Мерцедеса, в които се намираше Вероника, спря в една малка уличка, не далеч от мястото на срещата. 
По време на пътуването, тя старателно обмисли всички възможни рискове, при положение, че Даниел се съгласи да помогне в осъществяването на плана. Естествено, за да не бие на очи, богатата жена използва перука, и тъмни очила. Беше ги сложила още преди да напуснат малкия град. Хубаво би било, тази среща да си остане в тайна. Беше достатъчно известна в областта, за да си позволи този риск. А и дискретността влизаше в плана. 
Шофьорът отвори вратата от нейната страна, и тя излезе. 
Каза му да я почака в колата. 
Самият Марио намираше Господарката си за неузнаваема. Перуката и тъмните очила скриващи очите, бяха идеалното прикритие. За първи път тя използваше подобен подход . Не му влизаше в работата, какво прави шефката му, доволен бе от заплатата си, и това му бе достатъчно. Влезе в колата. 
Вероника вървеше към кафене " Бонус ". 
Но си нямаше представа от едно нещо... беше обект на следене.