ВТОРА ЧАСТ

ЕЛХОВО

Шивашка фирма " ЙоВеГа-Елхово" се намираше в края на града. Пет етажна сграда, в която изкарваха прехраната си много хора. 
Фирмата беше създадена малко след раждането на Виктор, синът на Йордан и Вероника. Откриването предизвика голям интерес в областта. Предоставяше се идеален шанс на хората да започнат работа. Простолюдието видя "светлина в тунела " , както биха се изразили някои хора. Безработицата беше причината, в и без това малкото градче, много млади хора, а и не само, да потърсят късмета си другаде. Било то в чужбина, или в големите градове на страната. Докато в един момент не се яви той... Йордан Ганчев, с неговата идея. Възнагражденията на работниците задоволяваше всички. Господин Ганчев бе добър човек, отнасяйки се с уважение към служителите. Ако те поискаха среща с него, ги приемаше, изслушваше, и им помагаше със съвети. Освен в техен шеф, той се бе превърнал и в техен приятел. В негово лице те виждаха човек, който истински иска да помогне на. Обичаха го. 
Съпругата му не действаше като него, тя се носеше в облаците. Бе дала на персонала да разбере, че е шефка, и няма работа с хора от по- низшето общество. Че са просто работници. Някой обмисляха възможността да изкажат недоволството си от нея, като говорят с Господин Ганчев. Но макар и добър човек, добър шеф, не се решаваха да предприемат подобна стъпка. В крайна сметка бяха просто работници, и нищо повече. Пазеха си хляба.
В момента Йордан бе в кабинета си, на първия етаж, като разглеждаше някакви договори. Изцяло погълнат от документите пред себе си. Сигналът от телефона прекъсна работата му. На дисплея се изписа името на Иван, най- добрия му приятел. Заедно споделяха всичко, добро и лошо. Въобще ако има пример за истинско приятелство, то двамата бяха този пример. Остави листите на плота, и допря телефона до ухото си. 
- Кажи приятелю? 
- Здравей Данчо. Можем ли да се видим след около час? 
- Да, разбира се! Знаеш, че на теб не бих отказал. - Усмивка озари лицето му. 
- Добре. Значи пак на същото място. 
- Ще дойда. Но нещо да не се е случило? - Йордан знаеше, че приятеля му не би го търсил в работно време, освен ако имаше сериозна причина. 
- Като се видим ще ти обясня. Ти само ела, пък ще говорим тогава. 
На Господин Ганчев му се стори, че гласа от другата страна на линията е напрегнат. Тъга замени усмивката. Всичко което засягаше приятеля му, засягаше и него. Някой хора само биха мечтали за такава дружба. На по четиридесет и три години , те се познаваха още от началното училище. Седяха на един чин, споделяха обяда си заедно, смееха се, и никой и нищо не успя да сломи тази връзка. Какво щастие е да имаш истински, верни приятели, който ще бъдат до теб, в добро и лошо. 
- Добре Ваньо. Хайде до после. 
- До после. 
Разговора приключи, а неспокойството на Йордан се засили. Подпря лакти на бюрото. Гледаше в една точка, и му се искаше по- скоро да мине този един час.
_________________________________

ЯМБОЛ

На живо изглеждаше дори още по красив, от колкото на снимка. Желаеше го, желаеше го освен като съюзник, а и като любовник. Но сега не е време да се размечтава, време е да действа. Даниел беше предпочел да седне точно до вратата, на и без това малкото кафене. Отпиваше от кафето, и гледаше нещо на мобилния си. Той не знаеше тя как изглежда. Това само и даде основание да продължи да го наблюдава. Представи си как заедно правят секс, как я люби, как и доставя пълно удоволствие, как му се отдава цялата... но набързо прогони тези мисли от главата си, и с бавна крачка тръгна към него. 
По центъра имаше много хора, както беше предполагала. А вътре бе само той, и някаква двойка тинейджъри, които се смееха на нещо, взирайки се в телефона поставен на масата. На голямата плазма, вървеше телевизия " Планета ", а на екрана, един от хитовете на Преслава. 
Вероника не слушаше такава музика, дори не знаеше името на изпълнителката, но това нямаше значение в конкретния момент. 
Доближи се до него.
- Здравей. Аз съм жената с която имаш среща. - лека усмивка се появи на устните и. 
Очила скриваха очите, а това не се понрави на мъжа. Каква е тази тайнственост? 
Изправи се внимателно, и подаде ръка. 
- Здравейте. 
Изчака Вероника да се настани удобно, преди да я попита.
- Какво ще пиете? 
- Кафе " Еспресо " ! - беше отговора. 
Тя се държеше някак сковано, и странно. Лека руменина се появи на лицето и. Това игра ли беше, или пък наистина се срамуваше? Съвсем скоро ще се разбере! 
Мъжа даде знак на младата сервитьорка, и тя дойде до масата. 
- Едно " Еспресо " , моля. 
Момичето кимна с глава, и се отдалечи. 
Погледите на Вероника и Даниел се срещнаха. Гледаха се няколко секунди, преди той да каже.
- Няма ли да си свалите очилата?
- Пречи ли ви? Защото възнамерявам да остана с тях? - Думите и не предразполагаха възражения.
Да отговориш на въпроса с въпрос, не бе по вкуса на красивия мъж.
Двамата унесени в диалога, и напрегнати, не забелязаха как човекът следящ Вероника, влезе в кафенето, и зае място точно до тяхната маса. Трябваше му информация. 
_____________________________

Марио, шофьорът на Госпожа Ганчева, реши да изпуши една цигара, за това излезе от колата. Имаше нужда малко да се поразтъпче. Преди да паркира тук, бе забелязал, на съседната улица, нов магазин за спортни стоки. Смяташе да отиде, да поразгледа. Така и стори. Цените не му се понравиха, но не можеше да отрече, че всичко бе от високо качество. От спортни екипи на футболни отбори, до разни гривни с инициали на спортисти, всичко това можеше да се види тук. В един момент обаче нещо се случи. 
Силна експлозия... След секунди навсякъде се разнесе мирис на дим. 
Мерцедеса беше останал в миналото... 

КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ