16 mar 2013, 11:20
Без право на помилване
5 мин за четене
Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно – по времето, когато съучениците ми имаха само бегли теоретични познания за същността на интимното общуване, аз вече усилено практикувах и трупах опит.
Виж, недостатъкът се оказа всъщност от полза. Тоест в тази връзка аз по-рано от съучениците ми изпаднах във временно умопомрачение, изгубих разсъдък и се превърнах в истинско щастливо ухилено мекотело, защото се влюбих. Но ученическата любов не е кой знае какво – всеки я изкарва, и колкото по-рано, толкова по-добре, като шарката. Виж, после става все по-зле – уж си с ума си, а изобщо не си в час.
При това си мислех, че съм подготвен за такива ситуации, или по-точно казано – да избягвам такива ситуации.
Че беше красавица – беше, ама красавици да искаш! При определени условия всяка жена може да мине за красавица. Че беше забавна – не може да се отрече, ама спокойно може да се мина и без това. Те, тези забавните, понякога са малко по-приказливи, отколкото е полезно за здравето на един мъж. Но най-сериозният проблем идеше от това, че беше влюбена в мен. Ако аз не бях – лесна работа, ама тогава за малко да се поддам като някакъв глезльо. Добре, че се освестих навреме и постъпих като истински мъжкар, измъквайки се от тази нелепа ситуация, иначе без да се усетя, щях да се окажа женен с две деца и тъща-зетоубиец. Последното даже е излишно да го споменавам – то коя тъща е нещо различно?
Както и да е, от тогава бягам от подобни чувства като дявол от тамян. Любов, хайде, моля ти се! Мерси казвам аз на такива розовички емоции, сто пъти пò си е рахат без тях. До там съм се специализирал, че една жена още щом я погледна, ми става ясно от кой тип е – от феите с розови крилца, дето се реят из облаците и все са влюбени, или от другите, трезво мислещите, дето с две приказки се разбирате, без никакви излишни лирически отклонения.
Признавам, сред първия тип има големи сладурчета, истински изкушения – пърхат с тези ми ти дълги мигли, гледат невинно и доверчиво и се усмихват като същински амурчета. Само да си се поддал обаче – гледай какво става! Влюбват се като за последно, дори ако само им се усмихнеш по-мило, а ако, не дай си боже, поискаш телефон и си уредиш среща, вече са готови да обсъждат дата за сватбата. Имах един такъв случай – нагълта се с хапчета, че после разправии с техните, ужасна история!
Но все пак достойно се измъкнах от тази нелепица – аз какво съм виновен, че точно за мен решила да се жени. Според мен, когато си наумиш да се жениш за някого, не е лошо да го обсъдиш с него, пък после да си правиш планове. Не съм ли прав?
А тя – това съм бил казал, онова съм бил казал... За всеки нормален човек това са просто думи, които, казани в определена ситуация, трябва да се възприемат просто като пикантна подправка към ситуацията, а не грубо и буквално.
Ето защо, когато видях тъмнокосата жена в дъното на бара съвсем сама онази вечер, естествено беше да предизвика интереса ми – ангелчетата не ходят сами по барове. А и ако тази беше ангелче, дяволите вкупом трябваше да се засрамят. Беше с толкова предизвикателна външност, че и без да впери в мен красивите си тъмни очи, пак щеше да ме заинтригува силно. А тя дори ми се усмихна подканващо, леко, колкото да видя палавата трапчинка до устната ù и съвсем да се сгорещя.
Само след миг вече сладко си приказвахме и аз бях абсолютно очарован да разбера, че цялото това изящество е готово да сподели с мен нощта с голяма охота и без никакви излишни условности.
Когато сутринта се събудих, а нея я нямаше, за първи път изпитах такова разочарование. Хем ме беше яд на нея, че си е тръгнала без дори едно „чао” да ми каже след такава фантастична нощ, хем се самосъжалявах, защото се чувствах направо изоставен.
Я хайде, пич, вземи се стегни, си казах, наоколо има дори повече, отколкото можеш да поемеш – само протегни ръка.
Обаче не ми се получаваше, странна работа – опитах с една, втора, трета... Взех да се притеснявам, защото не разбирах какъв е проблемът, какво липсваше, за бога, та резултатът беше толкова неудовлетворителен...
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно – по времето, когато съучениците ми имаха само бегли теоретични познания за същността на интимното общуване, аз вече усилено практикувах и трупах опит.
Виж, недостатъкът се оказа всъщност от полза. Тоест в тази връзка аз по-рано от съучениците ми изпаднах във временно умопомрачение, изгубих разсъдък и се превърнах в истинско щастливо ухилено мекотело, защото се влюбих. Но ученическата любов не е кой знае какво – всеки я изкарва, и колкото по-рано, толкова по-добре, като шарката. Виж, после става все по-зле – уж си с ума си, а изобщо не си в час.
При това си мислех, че съм подготвен за такива ситуации, или по-точно казано – да избягвам такива ситуации.
Че беше красавица – беше, ама красавици да искаш! При определени условия всяка жена може да мине за красавица. Че беше забавна – не може да се отрече, ама спокойно може да се мина и без това. Те, тези забавните, понякога са малко по-приказливи, отколкото е полезно за здравето на един мъж. Но най-сериозният проблем идеше от това, че беше влюбена в мен. Ако аз не бях – лесна работа, ама тогава за малко да се поддам като някакъв глезльо. Добре, че се освестих навреме и постъпих като истински мъжкар, измъквайки се от тази нелепа ситуация, иначе без да се усетя, щях да се окажа женен с две деца и тъща-зетоубиец. Последното даже е излишно да го споменавам – то коя тъща е нещо различно?
Както и да е, от тогава бягам от подобни чувства като дявол от тамян. Любов, хайде, моля ти се! Мерси казвам аз на такива розовички емоции, сто пъти пò си е рахат без тях. До там съм се специализирал, че една жена още щом я погледна, ми става ясно от кой тип е – от феите с розови крилца, дето се реят из облаците и все са влюбени, или от другите, трезво мислещите, дето с две приказки се разбирате, без никакви излишни лирически отклонения.
Признавам, сред първия тип има големи сладурчета, истински изкушения – пърхат с тези ми ти дълги мигли, гледат невинно и доверчиво и се усмихват като същински амурчета. Само да си се поддал обаче – гледай какво става! Влюбват се като за последно, дори ако само им се усмихнеш по-мило, а ако, не дай си боже, поискаш телефон и си уредиш среща, вече са готови да обсъждат дата за сватбата. Имах един такъв случай – нагълта се с хапчета, че после разправии с техните, ужасна история!
Но все пак достойно се измъкнах от тази нелепица – аз какво съм виновен, че точно за мен решила да се жени. Според мен, когато си наумиш да се жениш за някого, не е лошо да го обсъдиш с него, пък после да си правиш планове. Не съм ли прав?
А тя – това съм бил казал, онова съм бил казал... За всеки нормален човек това са просто думи, които, казани в определена ситуация, трябва да се възприемат просто като пикантна подправка към ситуацията, а не грубо и буквално.
Ето защо, когато видях тъмнокосата жена в дъното на бара съвсем сама онази вечер, естествено беше да предизвика интереса ми – ангелчетата не ходят сами по барове. А и ако тази беше ангелче, дяволите вкупом трябваше да се засрамят. Беше с толкова предизвикателна външност, че и без да впери в мен красивите си тъмни очи, пак щеше да ме заинтригува силно. А тя дори ми се усмихна подканващо, леко, колкото да видя палавата трапчинка до устната ù и съвсем да се сгорещя.
Само след миг вече сладко си приказвахме и аз бях абсолютно очарован да разбера, че цялото това изящество е готово да сподели с мен нощта с голяма охота и без никакви излишни условности.
Когато сутринта се събудих, а нея я нямаше, за първи път изпитах такова разочарование. Хем ме беше яд на нея, че си е тръгнала без дори едно „чао” да ми каже след такава фантастична нощ, хем се самосъжалявах, защото се чувствах направо изоставен.
Я хайде, пич, вземи се стегни, си казах, наоколо има дори повече, отколкото можеш да поемеш – само протегни ръка.
Обаче не ми се получаваше, странна работа – опитах с една, втора, трета... Взех да се притеснявам, защото не разбирах какъв е проблемът, какво липсваше, за бога, та резултатът беше толкова неудовлетворителен...
Почнах да си давам сметка, че е заради нея – онази тъмноока дългокоса ходеща страст, защото тя просто не ми излизаше от главата. Бях съсипан.
Няколко дни анализирах положението обстойно, защото ако това беше влюбване, не исках да имам нищо общо. Успях да убедя сам себе си, че това е просто силно физическо привличане, което ако не бъде споделено в най-скоро време, може да се превърне в идея фикс. И толкова ми хареса това обяснение, толкова добра причина беше да я открия, че веднага реших да го направя.
Намерих я пак в същия бар, на същата маса.
„Виж какво – бях решил да ù кажа – не знам как се получи, но ще бъда честен – имам физическа необходимост от теб. Ти си много точна жена, опитна и достатъчно зряла, за да ме разбереш. Не спирам да си представям всяка подробност от онази нощ, до степен да не мога да мисля за нищо друго. А аз все пак имам и други задължения. Не ме разбирай погрешно, нямам намерение да ти предлагам никакво обвързване, и двамата сме свободни, разумни хора, но...”
- Май съм влюбен в теб – изтърсих вместо това, увесил нос.
Тя чак тогава вдигна очи, потопи ме в бездънната тъмна бездна на очите си, и се усмихна:
- Тук съм, за да те уведомя, че си осъден на любов, без право на помилване. И боя се, присъдата не може да бъде обжалвана.
Няколко дни анализирах положението обстойно, защото ако това беше влюбване, не исках да имам нищо общо. Успях да убедя сам себе си, че това е просто силно физическо привличане, което ако не бъде споделено в най-скоро време, може да се превърне в идея фикс. И толкова ми хареса това обяснение, толкова добра причина беше да я открия, че веднага реших да го направя.
Намерих я пак в същия бар, на същата маса.
„Виж какво – бях решил да ù кажа – не знам как се получи, но ще бъда честен – имам физическа необходимост от теб. Ти си много точна жена, опитна и достатъчно зряла, за да ме разбереш. Не спирам да си представям всяка подробност от онази нощ, до степен да не мога да мисля за нищо друго. А аз все пак имам и други задължения. Не ме разбирай погрешно, нямам намерение да ти предлагам никакво обвързване, и двамата сме свободни, разумни хора, но...”
- Май съм влюбен в теб – изтърсих вместо това, увесил нос.
Тя чак тогава вдигна очи, потопи ме в бездънната тъмна бездна на очите си, и се усмихна:
- Тук съм, за да те уведомя, че си осъден на любов, без право на помилване. И боя се, присъдата не може да бъде обжалвана.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
А ако фаталната жена е неразпозната такава от предишни връзки? Може да подсили финала. Поне така ми се струва.
-
!!*
-
Хахаха, намери се кой да го стисне за топките!
Горкия прецакан мъжки екземпляр! При толкова опит и анализиране, си намери майстора!
Жестоко Хрис! Така съм се нахилила
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
