Боряна

Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и усмихнато момиче, "колежка" архитектка Антоанета. След половин час се запознах и с приятеля ù Веско, колега "строител", също весел и винаги ухилен до уши.

Имах чувството, че ги познавам от години. След няколко дни се запознах с Боряна, сестрата на Антоанета. Тя е с дълга къдрава, черна коса, която на слънцето има червени оттенъци, големи черни очи, като планински езера в безлунна нощ. Усмивка като хиляди слънца, както се пее в песента, страхотно игриво дупе, тяло на богиня и мургава кадифена кожа.
Както може да се очаква, аз започнах да се влюбвам, като осмокласник - бавно и сигурно, тайно от самия себе си. Бяхме навсякъде заедно. Аз, Боряна, Антоанета и Веско. Прокрадваше се идея как да я поканя да сме само двамата, но събитията бяха по-бързи от действията ми.
Близо до бунгалата има едно открито кафе, в което се събираме сутрините след запой. И всеки размишлява над изминалите нощи. На третата сутрин бяхме се събрали на кафето и пиейки по нещо, чакахме да ни размине махмурлукът от предишната вечер. Боряна изскочи от някъде, напрегръща всички и нацелува по бузите по-близките ù хора. Въздъхна и каза, че заминава за София по работа.
В този преломен момент осъзнах, че съм влюбен до уши.

- Кажи ù да остане - ми казваше сърцето.
- Да, да, кажи ù. После ще има да ù обясняваш защо. А като ù обясниш, тя ще каже: "Ооо, много мило"  и ще гледа да се изпари и да те забрави по най-бързия възможен начин - ми казваше разумът.
В крайна сметка си останах на масата. Разумът натъпкваше сърцето обратно и го затапваше да си трае със убийствено-железните си аргументи.
Останалата част от морето не беше кой знае колко интересна.

Като си пристигнах в София, сърцето започна да взима надмощие над разума. Започна да взима надмощие над съня, храната и всичко останало.
Срещнах се с Боряна да ù дам едни дискове на Kenny G - което беше поводът.
А всъщност се срещнах, за да имам малко спокойствие - което беше причината.
Като и да е, след това не се обади над месец. Потърсих сестра ù да си взема дисковете - Ето, видя ли докъде я докара, ми каза разумът.
След няколко дена ми звънна Боряна да ми връща дисковете.
Срещнахме се на "Попа" и отидохме в една закусвалня. Тя си взе някакъв сандвич. Аз само я гледах, сърцето ми искаше да изскочи през гърлото. Затова преглъщах постоянно, опитвах се да го върна в гърдите, където му е мястото.
Тя забеляза и ми предложи сандвич. Аз отказах, нямах апетит от няколко дена.
После отидохме в парка, седнахме на една пейка един срещу друг. Тя забеляза, че има нещо нередно и ме попита: "Какво ти е? Какво има?"
Аз, вместо да я целуна, започнах да ù обяснявам колко много я харесвам, как не съм ял от няколко дена и прочие тъпотии.
Заплаках като дете, ситуацията беше много идиотска. Слънчев ден, хора в парка, децата си играят и се смеят, а аз не виждам от сълзи, а в мене звучи бавно тъжна хеви метъл китара, като от филма "Гарвана".
А тя каза:

- Възприемам те по-скоро като приятел... И искам много ДА СМЕ ПРИЯТЕЛИ.
Прегърнахме се и тя се разплака. Поседяхме така известно време.
Когато очите ми пресъхнаха, реших, че е време да си тръгвам.
- Ще си останем приятели? - каза тя.
- Не! - казах тихо аз.
Тръгнах си, без да се обръщам.
Тогава реших, че с любовта нищо няма да стане и само пречи.

След половин година се засякохме на зимния лагер на "Семково". Всеки си имаше свое гадже, но и двамата бяхме дошли без тях.
Паднахме се в една стая 4-мата - Аз, Боряна, Тони и Веско.
Някои от останалите колеги предполагаха, че сме гаджета, други питаха дали сме, защото не сме се целували.
- "Не сме гаджета!!!" викаше тя на всички и се дразнеше.
Не сме "спали" заедно, аз просто се грижех за нея. Не съм очаквал да стане нещо.
След това лагерът свърши и всеки тръгна по пътя си.

В началото на лятото се разделихме с тогавашната ми изгора Анелия. След което се събрахме за малко и след това се разделихме окончателно.
Тогава бачках като охрана на правителствените блокове на "Адис". Фирма, която дава жилища под наем на правителствени гъзове.
В същото време получих известие за конференцията по Чи гун.
С Боряна се виждахме от време на време, като "приятели". Поканих я на конференцията, тя първо каза, че ще дойде, после спомена нещо от сорта, че не знае дали ще се освободи от работа.
Стана ми много тъпо, помислих си, че го прави от някаква гузна съвест. Помислих си, че ще съм сам. С 300 зора се освободих от работа. Оказа се че Боряна ще дойде.

Като стигнахме в Пловдив, обикаляхме из града с две големи раници, времето беше хубаво, усмихнато.
От една женица разбрахме, че автобусът за село Марково (там, за където се бяхме запътили) е веднъж на няколко часа и тръгва след 15-тина минути.
Ударихме му един нервен свински тръст до автогарата. Като пристигнахме, въпросният автобус вече потегляше напряко към нас, затичах се към неговата посока, размахах ръце пред шофьора. Той, слава богу, спря.
Вътре беше претъпкано, С Боряна пътувахме долепени.
Като слезнахме в "Марково", тръгнахме по планинска пътечка, аз си пеех "Feel" на Роби Уилиямс, а Боряна ми предлагаше да ме запознае с някоя нейна приятелка.
Вечерта седяхме прегърнати до огъня, беше една от онези ясни вечери, в които небето е обсипано с безброй звезди, които тихо блещукат.
Стана време да си лягаме, оказа се, че ще спим в една палатка. Боряна я беше опънала предварително. Настани ме в единия чувал, после и тя легна до мен със своя.
Попита ме:
- Добре ли си?
Аз я прегърнах през глава и казах:
- Вече съм добре.
И двамата дишахме дълбоко и тежко, сърцата ни биеха в ушите. Усетих как в тъмното устните ни внимателно и сигурно се доближават.
Последва страстна целувка и експлозия от емоция вътре с организма.
По тоя случай написах няколко реда мерена реч, което озаглавих "Палатка".

Не помня много от останалата част от конференцията. Всичко ми беше като на сън, из който се носех като самодива у бела премена.

На връщане Боряна ми каза, че това в палатката не значи нищо. На което аз въобще не обърнах внимание.

Татун и Майка-Зайка

В София продължавахме да се срещаме.
Една вечер издебнахме техните на Боряна да заминат на село и после цяла нощ "гневихме бога" в техния апартамент.
Което после си стана нещо като традиция. Боряна ми каза, че "техните" искат да се запознаем. Като знам какви са "наште", въобще не ми се искаше.
Така или иначе се запознах с тях и то по доста с-кунфу-зен начин.

Един следобед, както си опъваме каишите на дивана в хола и се чу отключване на вратата и силен мъжки глас от антрето:
- Бубе, прибрахме се!
Аз в суматохата си обух панталоните направо без гащи и блузата без тениска.
- Добре... ама аз не съм сама! - викна Боряна, затискайки вратата на хола.
Някой се опита да влезе, после се отказа. Боряна излезе в антрето.
Последва тих разговор, движение из апартамента, но никой не влезе в хола.
След 10-15 мин. техните излязоха от апартамента, Боряна се върна при мен и ми каза, че са забравили нещо, взели са го и са заминали за село.

Бях много изненадан от толерантността на тези хора. Първо очаквах баща ù да влети и да започне да ме гони из хола. А аз да търся най-късия път навън.

След няколко дена вече трябваше да се запозная с родителите, Боряна ме покани у тях официално на гости.
Запознах се с техните, баща ù се казва Антон, но всички го наричат "Татун" (от татко), а майка ù Любка, която пък аз по-късно наричах Майка-Зайка, защото казвах на Боряна Зайо-Байо.
И двамата са млади родители, с които се говори много лесно, оказа се, че се занимават с Рей Ки и са отворени към духовните изкуства и практики.

После прекарах най-хубавата година в живота си. Имах си любима жена. През няколко седмици ù пишех по някое друго стихотворение. Имах дом и семейство, приятели, всичко, за което може да мечтае човек.
Тяхното семейство е много интересно - всеки може всичко - да пере, да чисти, да мие, да готви. Всеки върши някаква домакинска работа и всички се въртят така, че на никой не му тежи това, което прави.
Татун и Майка Зайка са научили Антоанета и Боряна на всичко от къщната работа и на много за живота и взаимоотношенията между хората.
Вече се виждах щастливо живеещ с това семейство до края на дните си.
Не обръщах внимание на предупредителните знаци по пътя.
Знаех, че Боряна не е влюбена в мен, но си мислих, че моята любов стига и за двама ни. Надявах се, че част от любовта ми ще прелее в нея и тя ще се влюби в мен.
Нищо подобно обаче не стана.
Мечтите имат лошия навик да стават кошмари, когато не ги наблюдаваш.

На рождения ден на Боряна тя искаше да ходи на дискотека. Аз ù казах:
- Отивай, на мен не ми се ходи.
И тя отиде без мен. Мисля, че това беше началото на края.
Тогава си мислех, че да даваш пълна свобода на любимата е благородство.
Сега мисля, че пълната свобода е пълна глупост.
Не може двама да са влюбени и всеки да прави каквото си иска. Тази "не свобода" пази любовта им.
Малко ревност никога не е излишна. Ревността показва и това, че те е грижа за другия.

Когато бях с Боряна, я запознах с всички учители и ценни хора, които познавах.
На нея ù стана интересно Тай Чи и започна да тренира при Жоро Деничин.
Един шибан март месец имаше лагер на групата по Тай Чи, някъде в провинцията.
Аз, естествено, пуснах Боряна да върви сама.
Докато беше на лагера, една вечер ми стана много тежко. Тогава не знаех защо, просто не ме свърташе на едно място.
Излезнах да се разходя до Южния парк. Там започна да вали, задаваше се буря.
Започнах да тичам леко из парка. С всяка крачка посоката ми ставаше все по-ясна. Тичах към Ловния парк, оттам през Дианабад, Изток, зад Окръжна болница и се озовах в "Младост 2". Насочих се към "Младост 4".
Когато стигнах, в апартамента нямаше никой. Боряна беше на лагер, а техните на село.
Имах ключ от апартамента и влязох, изкъпах се, легнах си и заспах много късно. На другия ден никой не дойде и аз си тръгнах.
Мисля, че така и никой не разбра, че съм идвал.

След лагера Боряна дойде у нас, бяхме в моята стая. Целунах я, а тя се разплака. Попитах я:
- Защо?
- Ти знаеш - ми каза тя.
Наистина знаех, но не исках да повярвам - На лагера е харесала някой от групата по Тай Чи.
След няколко дена ми каза, че се разделяме. Не можа да ми даде смислено обяснение.
После разбрах, че е тръгнала с въпросния тип.