Бялото грозде
българска народна приказка
Имало едно време един цар. Той отгледал трима сина. Най-големият се казвал Симеон, средният Калоян, а най-малкият – Петко. И тримата братя били много добри и трудолюбиви и когато някой от тях изпаднел в беда, другите двамина веднага му се привтичали на помощ.
Един ден старият цар се разболял тежко и привикал своите синове при себе си. Той им съобщил, че който отиде накрай света и му донесе сладко от бяло грозде, нему щял да повери управлението на царството.
Още на следната утрин и тримата юнаци нарамили по една торба и тръгнали да дирят бяло грозде. Вървели, що вървели и стигнали до една чешма, при която пътят се разделял на три. Решили и братята да се разделят и всеки да поеме по един от пътищата. Най-големият тръгнал по първата пътечка, която била от чакъл и водела към китно селце, средният тръгнал по втората, посипана с червена пръст и водеща към гъста зелена дъбрава, а пък наш Петко поел по третата пътечка, която била камениста и криволичеща ...