Белият ван на семейство Тодорови се носеше по пътя, обграден от вековната дъбова гора. През отворените прозорци влизаше кристално чистият, хладен въздух на планината. Единственият шум, който достигаше до пътниците, беше шумоленето на листата, песента на птиците и свистенето на вятъра. Бяха напуснали пределите на големия град и сега рядко срещаха други автомобили. Самото пътуване беше релакс за очите, сърцето и душата. Скоро навлязоха в малкото населено място - целта на тяхното пътуване. Бързо откриха малката къщичка, сгушена сред богати, добре поддържани вили. Отпред ги чакаше агентът по недвижими имоти. Господин Тодоров паркира автомобила точно пред калдъръмената пътечка, водеща към къщата, свали слънчевите си очила и слезе. Госпожа Тодорова и малката Ася го последваха.
- Здравейте! - протегна ръка агентът - надявам се, че сте пътували добре.
- Да, разстоянието не е голямо, пътят не е натоварен и е приятно за шофиране - пое протегната ръка господин Тодоров. - Да ви представя съпругата ...