Празнотата значи ли, че не е било истинско? Ако няма нищо сега, значи ли, че никога не е имало? Възможно ли е да стоиш пред един човек, който някога е изпълвал тялото ти с хиляди различни чувства и да не усещаш нищо. Да го гледаш в очите и да не потънеш там, където преди си се давел. Всеки спомен, който си мислил, че ще пазиш завинаги, да е отдавна избледнял. А възможно ли е да не харесваш абсолютно нищо в този човек или е просто защитна реакция. И все пак, ако случайно доловиш някоя истинска усмивка и нещо дълбоко в теб потръпне, след две секунди осъзнаваш, че това е просто носталгия за нещо, което някога е било красиво.
© Жана Todos los derechos reservados