В кухнята на Лара течеше усилена подготовка за вечерята, до която оставаше не повече от час. Предишната седмица тя беше поканила своя брат на гости заедно със съпругата му. Дрънчаха съдове и прибори, на котлона цвърчеше тиган, а до него пара пускаше сребриста тенджера. Във въздуха се разнасяха и преплитаха вкусни аромати на месо, зеленчуци и различни пикантни подправки.

Покрай Лара се суетеше и Сара, нейната дъщеря, която дойде специално, за да помогне с приготвянето на вечерята. Сара тъкмо беше изключила огъня под тигана с пържените пилешки пържоли, за да не прегорят.

- Слагай им по една пържола, не по две – нареди Лара, виждайки, че дъщеря ù вдига капака на тигана.

- Ама пържолите са малки.

- Е, и? Те не идват тук, за да се наяждат. Не сме длъжни да ги храним.

- Ще си помислят, че се стискаш.

- Сара, те ще си помислят това, даже ако сложиш десет пържоли на всеки. Брат ми само търси за какво да ме укори. После ще разправя на познатите и съседите си, че съм стисната и не мога да готвя.

- Мамо, защо тогава ги каниш на гости?

- А как иначе? – сепна се Лара. – Ще кажат, че им се сърдя за нещо. Или че не мога да си позволя да поканя гости вкъщи.

- Щом те е страх, че няма да харесат готвенето ти, защо не ги покани на ресторант?

- Да бе, да гледат какво съм си поръчала и те нарочно да си поръчат по-скъпо ястие. Да демонстрират, че печелят повече от мен. Брат ми е такъв... и жена му не е по-добра стока...

- Ти като някакви злодеи ги описа, майко. На мен жена му ми се струва симпатична.

- Тя само се прави на такава. Оня път, като ми дойдоха на гости, тя не спря да оглежда стаята. Сигурно е търсила някое петно или прашинка, за да пуска клюки по мой адрес. Тя самата да вземе да се погледне отстрани. Казва, че е на четирийсет, а изглежда като някаква баба... и носи някакви евтини парцали...

- Ти пък съвсем я унизи. Нормално си изглежда.

- Ти недей да я защитаваш, Сара. Сигурно и теб те споменават заради развода. Кой знае какво приказват зад гърба ти.

- Майко, само не започвай пак! Разправяш наляво и надясно за развода ми, а после обвиняваш хората, че злословели! Ти самата не си ли разведена?

- Как така разправям, Сара? Казала съм на една-две съседки какво е станало, а ти ме изкарваш клюкарка. Пък и моят развод е друга работа.

- Твоите съседки пък какво ги интересува моя развод?

- Не ги ли знаеш какви са? – на лицето на Лара се изписа искрено учудване, все едно всеки беше длъжен да познава характерите и навиците на нейните съседи. – На тях ако не им разкажеш какво е станало, те си мислят, че криеш нещо и започват да си измислят всякакви глупости. По-добре сам да измислиш нещо, отколкото те да го направят вместо теб.

- Съседките ти въобще не ме интересуват! Колкото и да се напъваш, не можеш да затвориш устите на хората.

- Аз затова ти казвам да слагаш по една пържола. Хем искат да ги храниш, хем те изкарват курва или престъпница.

- Майко, какви са тия цинични думи! Аз за едно говоря, ти за пържолите все се притесняваш. Недей да каниш никого и толкова. Никой няма да ти яде от храната.

- Тогава пък още повече ще говорят. И това не е изход. Мен слушай, Сара. Слагай им по една пържола и повече салата, за да ги насища. После нарежи и кекса, но на по-малки парчета.

- И от него ли да слагам по едно парче? – язвително подхвърли Сара.

- Едно ще им стигне. Много захар е вредно да се яде, особено на брат ми. Той пък каква лоена топка е станал, да не казвам...

- Стига вече с твоя брат...

- Изобщо, трябваше да ги поканя просто на кафе, не на вечеря. Скъсах се от работа днес. А после ще трябва цяла вечер да седя с брат си и съпругата му, която пак ще гледа всеки ъгъл. Аз, обаче, ще видя какво ще ми сервират, когато следващия път ме поканят при тях на вечеря. Да видя аз колко пържоли ще ми сложат. Аз ги знам, че ще се големеят... както обикновено...