Главата сякаш бе птича, ала очите бяха човешки, устните бяха разтеглени до неузнаваемост и наподобяваха недовършен клюн, зъбите ги нямаше, имаше някаква странна каша.
Вратът бе странно извит, сякап пречупен, ръцете изглеждаха, сякаш някой ги бе усукал няколко пъти , а странните перца, която се появявах тук таме по кожата, подобна на пилешка бяха някак хлъзгави.
Гърбът бе зивит в дъга, невероятна болка бе накарала създанието да изрови пръстта около себе си, краката ги нямаше, на тяхно място имаше странни чукани, сякаш направени от пластелин, с нещо като птичи нокти накрая.
-Несъстояла се метаморфоза. Не са й стигнали силите, за да довърши, предала се е на средата.-промърмори тихо Анна. Това беше единственият и странен епитраф за вече не-човешкото същество на земята.
Жената откачи от колана малка записваща машинка и зпаочна да записва показателите: ме, години, пол, раса, местоположение, превръщенска форма.
чу се пращене в храстите и Олга се появи, изглеждаше далеч по-нормално сега, ала очите й блестяха странно.
-Не разбирам, как така не е успяла да се превърне? Не е била дете, какво е станало?
Далия наколни глава и записа нещо в папката в ръцете си.
-Било е първото й превръщане, виждаш ли перцата по ръцете й? А ноктите на краката й? Много късно, за първи път на превръщане, но да...
-А как не сме я засекли? Нали с това се знимават по цял ден онези от отдела? Само топлят задници.-гласът на Олга се снижи до съскане.
-Не си съвсем права, те си вършат работата, само че това е твърде голям град, за да може да се засече всеки, а виж, че това момиче явно не е била особено силна, за да се стигне до превръщане чак сега.
-Това ли ще кажем на родителите й? че не е била одстатъчно силна.
-Не... незнам какво ще се каже на родителите, може че е получила сърдечен удар... не, твърде е млада. За това ще се погрижат хората, ние трябва сега да си свърим рабоатат и да я върнем в началната форма.
Анна се изправи и се завъртя към двете жени.
-Тук нещо не е наред. Уж е била сама, а виж какво намерих.
Тя протегна пликчето, в което имаше дълъг, изскрящо рус косъм.
-Някоя съученичка?-предположи Олга.
-Не... тук са замесени и други, ще трябва да я отнесем в лабораторията за по-пълен анализ.Но първо...
Трите жени се изправиха и застанаха около трупа.
Останалите от екипа бяха приключили и се изнесоха бързо.
Анна събра ръце и замърмори тихо.
Олга изтегли един косъм от косата си и започна да го наплита, като мърмореше, Далия просто гледаше Лидия, без да се помръдне.
Сякаш лека мараня покри тялото, запълзя по него.
Очите се върнаха на мястото си, ръцете се изправиха и отпуснаха, гърбът възвърна първоначалната си форма, краката загубиха птичият вид и станаха нормални, обикновенни крака.
На земята лежеше обикновенно, голо момиче с широко отворени сини очи, вперени в небето... небето, което не бе успяла да достигне.
Олга се наведе и затвори очите.
-Да вървим в лабораторията... трябва да разберем защо не е успяла да се превърне. Дължим го на паметта й.
Далия погледна Олга и замлъча. Беше нова, пълна с идеали и надежди, свежа, нежна... незапозната с живота.
Колко такива гледки щеше да види, колко близки да загуби... колко мръсотия да полепне по нея. Няма как, това бе единственият начин да пораснеш, да се научиш и да разбереш.
-Как ми се иска понякога да не беше всичко толкова сложно-измърмори съвсем тихо тя..