Скапаната искрящо червена луна, задушавана от буреносни облаци, пропита в цигарен дим. Бесен траш тресе земята, дъжд от алкохол тушира благовонието от купчината кубинки пред входната врата. Светлините на грозната София харизматично осветяват хоризонта. Поредното коч парти. Превъзходно коч парти. Екс след екс, кутия след кутия... Солидна халба водка, разредена с долнопробен ром, любовните драми на човек, който дори не познавах до този момент, прокъсаните гащи на склерозясал дядка и песента на щурците. Отчаянието и скуката никога не са били по-силни, по-големи по-... смазващи.
И тогава влезе тя. Лицето ù грееше като хиляди слънца. Усмивката, способна да стопи и звезда. Три часа път с език, прикрити с разкъсан чорапогащник. И после, кой е виновен че си мислят, че ги харесваме само заради външния вид?
Просто няма думи, с които да опиша какво означава тя за мен. Когато производните на обич и любов свършват там, откъдето искам да започна. Остава надеждата някой ден да намеря думи или тя да разбере... Hopefully it won't be too late...