"Артишок и пресни аспержи. Онзи магьосник обича аспержи. И трюфели, много уханни трюфели за гарнитура на прясното еленско. Добре, че Оргич удари онова малко и крехко еленско яре в горите на Барона. Ама са му точни тетивата на този Оргич, мътните да го вземат. Млад и силен е, добър дявол ще излезе от него. Само трябва да усвои ораторското майсторство и ще блесне пред Шефа, а с него и аз. Предсказателят от седмица е на пушена риба и сега няма да откаже крехката еленска мръвчица, а младото бургундско вино омайва сетивата, още преди да е отворено."

Така си мисли старият Мефисто и потърка доволно грубите си длани. Дебелите черни косми, покрили отгоре ръцете му, настръхват при допира с пресните зелени листя на аспержите. Не бяха свикнали на нещо толкова нежно, преди Шефа да му даде задачата. Проклетата Задача, която не му даваше мира от седмици и отнемаше дяволския му сън. Задачата, която можеше да го извиси в йерархията на падналите или да го продъни до обикновен огняр на катранен казан.

Всичко започна в онази студена ветровита сутрин в кабинета на Шефа сред мъртвешки глави и изсъхнали препарирани дяволи. Когато огнено-аленият рогат пазвант затвори масивната дъбова врата зад него и от величавото кресло го погледна Бляскави. Погледът на Сатана бе достатъчен да разбере, че от успешното изпълнение на възложената му задача зависеше цялото му по-нататъшно съществуване. Не Живота, това не бе живот, или поне не и в смисъла, който използваха проклетите смъртни. Животът им имаше начало и край, възходи и падения. А Мефисто начало не помнеше, значи и край няма да има. Което не означаваше, че Сатана не можа да му го направи достатъчно неприятен и непоносим. Нямаше и за миг да се посвени, ако Мефисто не му дадеше това, което очаква. А задачата бе проста и ясна. Трябваше да подпише Смъртен договор за предоставяне на душа с един, самопровъзгласил се за магьосник смъртен. Името му бе Фауст и от години обикаляше земята на смъртните, омайвайки ги с евтини номера и фалшиви лекове. А те го почитаха до степен на обожествяване. Та същият този смъртен се беше главозамаял до там, че се приравняваше на Брадатия, дори се имаше за по-важен и велик. Искаше да знае всичко за всички. Искаше слава и богатства, знания и умения. Според Шефа щеше да е лесна плячка за уменията на един опитен рогат, какъвто несъмнено бе Мефисто. Или поне бе в своите очи. Не иска да провали Шефа, защото това щеше да бъде повече от сигурен провал и за него. Лишен от мрачното благоразположение на Бляскавия, няма да му остане нищо друго, освен да се скита по градища и друмища и да се надява да прилъже някой окаян нещастник. Това го бе преживял вече на младини и мисълта, че може да му се наложи да го прави пак, хич не му се нрави. И другата възможност не е по-приятна. Да остане да служи на Сатана като обикновен, покрит със сажди огняр на някой от периферните казани на дъното на всички сфери, не бе служба за него. Мислеше, че ако му се наложи да избира от двете, което се надяваше да не се случи, ще избере първото.
Но Мефисто не искаше това. Затова отдели доста време в библиотеката. Прерови всички стари случаи. Преговори и изкушението, което провали Ариман със Заратустра. "Отречи се от светия маздейски закон и ти ще намериш щастие на земята" му беше казал злият демон, но огнелюбецът, давайки си вид, че приема, го бе заблудил успешно. И случаят със злия дух Иблис, обещал да издигне по-високо от слънцето Арабския цар-змей Зохан и кървавата разписка на Теофил, получил благосклонно избавление. Проучи и най-фрапиращия случай на земния пророк Иисус, които някои твърдяха, че е тленното превъплъщение на Йешу. Той пък бе провалил лично Бляскавия. Трябваше да има нещо, което убягваше на всички паднали, опитали се безуспешно да сключат договор със тези земни. Не може тленните да са по-умни и проницателни от рогатите, изпечени в лъжите и заблудите.
"Има нещо, което ни убягва и аз ще го открия, по дяволите" заканваше се Мефисто, твърдо решен да постигне победа и да накара самозабравилия се Фауст да убоде палеца си и да подпише Договора. "Договорът, къде е проклетият Договор, хиляди дяволи!? А, ето дяволския пергамент. Как го е изографисал само Шефа, какво висше калиграфско изкуство е използвано, няма начин да откаже, проклетия му миризлив смъртник. Само да посмее да се дърпа, сам ще му отрежа десния показалец и ще го накарам да подпише със струята, дето ще блика. Знам, че ще успея!" Така си мърмореше изтупаният рогат Мефисто, като в същото време събираше всичко нужно и се приготвяше за дългия път до Земната сфера. Приготвяше се за своето пъклено дело. Делото, от което зависеше по-нататъшната успешна борба на тъмнината над светлината, на добрината над злината. Делото, което ще преобърне окончателно баланса в полза на всички долни, но толкова земни страсти.

следва злокобно продължение