ВНИМАНИЕ: Съдържанието може да Ви се види противно и просташко, тъй като авторът (аз) е простоват по рождение. А в своя живот доразви вродения си талант за простотии.

ВНИМАНИЕ: Съдържанието не е предназначено за читатели без чувство за хумор.

ВНИМАНИЕ: Длъжко излезе, неговата кожа, поради което не се препоръчва и на читатели без свободно време.

---------------------------

Първите ми осемнадесет години не представляват интерес. Не че и тогава не правех дивотии и глупости, както сега, но тогавашните ми бяха по-невинни, един вид. Затова и последиците им не бяха кой знае какво: аркада, причинена от крошето на разгневен съученик; спиране на джобните ми пари от бащата, след като разследването му установи, че ги профуквам в несъответствие с бюджетното им предназначение. И други подобни афери.

Някъде около пълнолетието си аз забелязах, че по-отворените пичове постепенно се снабдяват с гаджета и си казах, че няма да е зле и аз да завъдя една мома при себе си. Обаче опитът ми с жените по това време беше на люлчина възраст, така да се каже, и аз нямаше как да го ползвам. Затова реших да мисля логически (ето първата грешка в кариерата ми!) и да си изработя тактика за действие. Седнах аз, значи, да си измисля тактиката и така мина доста време в размисъл. Нищо не измислих. Което никак не ме учуди, защото аз никога не съм се славел като умно момче. Най-сетне скалъпих нещо като система за обсадни и обходни действия спрямо противоположния пол.

Известно време прилагах системата с доста скромен успех. Честно казано - направо с никакъв успех и тревожен коефициент на успеваемост. По-късно разбрах, че трябва непрестанно да променям и подобрявам системата. С годините тя бе менена многократно и прилагана спрямо множество обекти от женски пол. Пожъна редица славни успехи, но и претърпя в пъти повече жалки провали. Защо ли? Защото е невъзможно да измислиш универсална машина за женско одобрение, понеже жените са тъй разнообразни! И остави туй дето е едно на ръка, ами и одобрението им не се постига никак лесно. Не е за всеки тая работа.

Значи, според мен, у даскалото или най-късно у университета трябва да въведат един нов задължителен предмет. Силно наложително е. Предмет по обучение на момчетата за основните, а пък и за по-детайлните неща, които се искат, изискват, търсят и очакват от жените. То ясно, че туй е огромна и трудно разбираема наука, ясно и че по-скоро ще намерят ракия на луната, отколкото достатъчно квалифициран преподавател за нея, ама поне някои базисни неща да ни разясняват, бе. Та да не се чудиме аз и събратята ми по участ как да отговаряме на въпроси като "За какво си мислиш?" без да предизвикваме буря от възмущение, гняв или обида у събеседничката ни. Защото обикновено не е много за разправяне туй, където го мислим. Или пък какво вещае питането (то това май по-скоро се явява заповед) "Нали ме обичаш?" и как да ограничим щетите от отговора ни. Защото аз например след отговор "да" на такъв един въпрос получих имуществени щети, а след дипломатично мълчание в друг случай (вече помъдрял с опита си) и при друга участничка - неимуществени щети.

Обаче няма въведена такваз дисциплина, а наместо това гадовете ни карат да знаем за разни логаритми, тангенси и котарангенси. И за прочее простотии, дето в живота са ти тъй много полезни, колкото лунното притегляне въздейства върху половия живот на мравките. Веднъж избутал сполучливо даскалото, в университета вече ти бърборят за мораторни лихви, ценни книжа и търговски безлихвени кредити. Ама никой няма да те подпомогне в почти загубената кауза да свалиш колежката с готиния задник. И трябва да се спасяваш сам, оправяйки се и с данъчните закони, и с езика на тялото на мадамите. Налага се едновременно да мислиш хем за менителниците, хем за онова божествено бедро на Мимето. В резултат на това, че главата ти е в пъти по-малка от проблемите, които я товарят, става типичното за един мъж състояние - шашкаш се.

Не можем да го изясним или обясним, но тъй си е. Щом си мъж, значи се шашкаш. Аксиома. Както жената е направена тъй, че все да се радва на пари (със съвсем незначителни изключения), така мъжът е направен тъй, че да се шашка докато е жив (тук сякаш има повечко изключения, но аз не съм от тях). Шашкаш се например да не те напъне по голяма нужда докато си на среща с момиче или в делово заседание. Шашкаш се да не би да забележат потресаващия възел на вратовръзката ти (тъй и не се научих да ги докарвам тез възли поне като на баща ми - неговите минаваха за горе-долу приемливи). Шашкаш се, че не намираш място за паркиране. Шашкаш се, че акцизните стоки за пореден път поскъпват и пак ше требе да се минава на домашна ракия, егати! Шашкаш се, че изнежения префинен колега май трупа точки пред шефката и ти оставаш като втора цигулка. Шашкаш се преди първия секс с новото ти гадже относно това дали ще ù доставиш удоволствие. Шашкаш се след първия секс с новото гадже относно това дали не си е помислила, че погледнато чисто атрибутивно си по-малък от предишния ù. Шашкаш се след поредния секс с нея относно това дали вече не ù писва да прави секс с тебе и дали няма да те отсвири. Шашкаш се за скапаната ипотека. Шашкаш се отборът ти да не падне във вечното дерби от онези гнусни противняри.

От най-първия учебен ден, в който си се откопчил от полите на мама и първият даскал те е шашардисал, до най-последния ти житейски ден, все се шашкаш. И, което е още по-гадно, длъжен си да овладееш изкуството да се шашкаш както трябва, тоест като хората - да е нормално и умерено. Сиреч - ни повече, ни по-малко от необходимото. Демек - балансирано и дозирано. Ако вземеш да се шашкаш твърде много, мадамите ще те помислят или за голям комплексар, или за голяма паника - пък то лошо за един мъж. Няма да ти кажат в прав текст, че не ставаш, ама всячески ще ти го покажат. Ако пък се шашкаш по-малко от изискуемото, излиза, че или не си амбициозен, или че си безотговорен - и тва лошо за един мъж. Няма да си играят да ти намекват, че не ставаш, а направо ще ти го кажат. Ако ли пък решиш ти тях да ги шашнеш, като явно им демонстрираш, че изобщо не се шашкаш - ще те помислят за яко откачен и съвършено побъркан. И тъй не става. Абе щом ви казвам, че не е лесно да си мъжко магаре, значи не е лесно. Поне в живота е така, за смъртта още не знам.

Наистина, как ли е положението като пукнеш? Известно ми е мъдрото правило "живей докато си жив, че после дълго ще си мъртъв" и плътно се придържам към него. Обаче какво става при "послето" - дето дълго ще си мъртъв - продължаваш ли и тогава да се шашкаш или вече не? Науката и практиката мълчат по въпроса. Пичовете с опит по същия въпрос и те мълчат. Според мен и в гроба да си, пак ще се шашкаш. Лежиш си ти кротко и тихо, мислиш за свои си работи и по някое време - бум! тряс! бум! тряс! - гюрултия, дето ще събуди и онези от колегите, които тъкмо в момента са позадрямали за малко. И докато сколасаш да си зададеш фундаменталния въпрос "какво по дяволите..." и ти просветва какво е: шайка опечалени живи погребват нововъзникнал мъртвец. Зарадваш се ти на дебютиращия си съсед, сега ще има с кой да размениш два лафа, но после излиза съвсем друго. Той бил голям кавал и голям темерут, досущ като стария ти съсед от горната земя. Ама за разлика от него, тоя хич пък нищичко не ти продумва. Което, съгласете се, е доста шашкащо.

Ами ако мъртвецът се окаже жена? Е, от това вече няма по-голям ужас... как да не се шашнеш? В близко съседство, в опасно близко даже - съвсем непозната и новичка жена. Представяте ли си, до теб лежи тази жена, ти искаш да я опознаеш, нали, както си му е от библейски времена редът, ама не можеш по никакъв начин да го направиш. Е, не бих казал чак, че е от плът и кръв, но пак си е жена. И лежи точно до теб, не бърза, не нервничи, не мрънка и не врънка. Абе, с една дума - мълчи. Златна е тази жена, дето мълчи, златна е! И при всички тези преимущества на обстоятелствата ти да не можеш да направиш нищо с нея. Понеже по силата на едничкото неблагоприятно обстоятелство сам си затворен в сандък, завалията, и не можеш ни да мръднеш, ни да пръднеш, ни нищо. Абсолютно шашава ситуация.

И след всичките глупости, които сътворих в реалния живот и написах тук, налагат се следните няколко извода, до които слабият ми мозък все-пак успя да достигне:

ИЗВОД ПЪРВИ: Ако си се родил мъж, неминуемо носиш нещо идиотско в себе си. Вродено ти е. Не ти остава друго, освен да се мъчиш да потиснеш идиотизма в хода на живота си и да се усъвършенстваш. Тази дейност е свързана и с умението да печелиш финикийски знаци, но далеч не е само туй. Аз примерно ги избивам финикийците със същата лекота, с която ги заработвам. Ако и кръгъл идиот като мен (напълно вероятна възможност), гледай да станеш поне полуидиот, а ако си полуидиот гледай да станеш четвърт идиот. Ако си достигнал фазата на четвърт идиота, значи вече много си остарял. Оттам следва обратният път към фазата на пълния път.

ИЗВОД ВТОРИ: Ако си се родила жена, неминуемо носиш нещо красиво в себе си. Вродено ти е. Не ти остава друго освен да решиш на кого да отдадеш тази красота. Трагизмът ти е в това, че през целия живот си заобиколена от най-разнообразни идиоти, а драмата ти - че не можеш да различиш баш идиота от полуидиота и полуидиота от четвърт идиота. Ако вече добре можеш да правиш разликата, значи си поостаряла и красотата ти се готви да отлети. Лошото е, че тук обратният път към по-предни фази не съществува.

ИЗВОД ТРЕТИ: Горните две неща (вечната идиотщина и преходната красота)водят повечето хора до голяма обърквация. Всеки гледа да прокопса добре с противоположния пол, но се затруднява как да подходи. Така в днешно време май сме се разделили на два лагера. Едните мислят внимателно и по много преди да се впуснат в лапите на любовта. Другите се хвърлят безхаберно и храбро в тези лапи и то без хич да се замислят даже. И тогава, дявол да го вземе, кои са прави и кои не? Трябва ли да мислим или не трябва? Ако питате мислещите, те ще ви кажат НЕ ТРЯБВА. Примери: "докато седях и мислех другите си оправиха живота", "толкова много го мислих, а то стана наобратно на това, което исках да стане", "загубих най-хубавите си години в мислене, а останалите действаха." Ако питате немислещите, те ще ви кажат ТРЯБВА. Примери: "Ах защо не му мислих, когато се жених за тебе", "Малко съм мислил/а, когато е трябвало"; "Ако бях мислел/а докато му бе времето, сега това чудо нямаше да ми е на главата".

Сложна работа е. Аз като тъп човек никога няма да я разбера.

ГЕНЕРАЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Животът е кучка. Трябва да умееш да грабиш с пълни шепи от него, защото иначе той ще те ограби. Точка. Тъй смята идиотът, който съм аз.