Един непораснал романтик (7)
Жена ми току-що се е върнала от работа, а аз трябва да тръгвам за нощна смяна.
- Уговорил съм се с един колега, ако смяната е спокойна, утре сутринта да му оправя компютъра. Дреболия е, няма да се бавя много.
Може би така съм свикнал жена си, но ако се прибера по-късно от обичайното време, дори и с пет минути, започва да ме разпитва настойчиво защо съм се забавил – притеснявала се да не се е случило нещо. То освен да се строши автобуса, какво ли може да се случи, а може да съм се заприказвал на улицата с някой познат. Сега трябва да лъжа, за да мога да разполагам с малко време. Просто не издържам – искам да я видя, плаши ме неизвестността. Какво ще стане по-нататък? Не мога да чакам. Може да я преместят в друга смяна, докато засека отново смените, ще мине поне седмица. Не издържам...
Тръгнал съм за работа няколко минути по-рано, струва ми се, че така ще видя Елена по-скоро. По пътя настигам един от колегите си. Човек като него се среща изключително рядко. П ...