Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но можеше и, както беше в този случай, да не е достигнала и тридесетгодишна възраст. Навън белите снежинки падаха от небето в шеметно красив танц. До няколко часа всичко щеше да е побеляло, но точно сега тя трябваше да излиза навън в студа. Вървеше по пътеката, когато краката ù отново отказаха да ù се подчиняват, тя залитна и падна на земята, изпаднала в отчаяние. Поседя няколко минути, чудейки се има ли изобщо смисъл да се изправя.
- Добре ли сте? - чу някъде над себе си дрезгав мъжки глас. Надигна глава, за да срещне най-сините очи, които беше виждала. Мъжът я гледаше загрижено и подаде ръката си - Нека ви помогна.
В мига, в който се докоснаха ръцете им, тя усети електричество да преминава през ...