Искам да ви разкажа една история. Е, да, някой от вас може да каже, че няма история, която да не е чувал. И това може би е така. Може би и този някой, е преживял всички житейски радости и неволи, които могат да се срещнат. Но... както и да е.
Това се случи неотдавна в едно градче с много хора, неонови светлини и светски живот. Обичах да наблюдавам всичко: хора, природа, животни, цветни паркови алеи и всичко останало, което може да попадне пред погледа ни и ние дори да не го забележим. Тогава ми дойде една идея. Мога да представя на хората истината, не каквато съм я видял аз, а такава, каквато е в действителност. Така се и започна. Купих си фотоапарат. Това е нещото, което казва истината, цялата истина. Започнах да снимам цветя по парковете, гълъбите – докато се хранеха с трохите, хвърлени от моята ръка; слънцето, пробиващо облаците с жарките си лъчи, и отблясващо във водата. Нижежа се дните и минаваха с охота.
Един слънчев ден от моята разходка в парка, протичащ както всеки друг, и не ...