Бяха времена, когато змейовете още дружаха с хората или поне с някои от тях, когато можеше да видиш хоро от самодиви в горите и да срещнеш северни тролове по пещерите, да мернеш опашката на русалка в по-дълбоките реки и дори да станеш свидетел на лудото препускане на кентавър. Зевс още царуваше на Олимп и отегчен от хилядолетния си брак с прекрасната Хера, кръшкаше безотговорно със смъртните, създавайки герой след герой, полубог след полубог, а нечистокръвните деца наследяваха по някое от качествата му и омразата на жена му.
В земите на Тракия, в Родопа планина се криеше една от дъщерите на Гръмоотвержеца. Не се знаеше коя е смъртната й майка, понеже, за да я опази от гнева на Хера, я беше оставила като бебе в петата зала на най-дълбоката пещера. Безотговорно, ще кажете, но в ония времена подземните места бяха също така обитавани, както и надземните. Освен от случайно минаващи смъртни на път към Хадес, освен от разхождащия се Цербер, който опикаваше скалите и предизвикваше ерозията им, ...