Гъзолиз
Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясно. Когато пораснал и станал момък за женене, той излизал г*зовете на съседите и те придумали красивата си, но да си го кажем, не особено умна дъщеря да се омъжи за него. Когато тя видяла колко добре и старателно са излизани г*ъзовете на родителите ѝ, направо се влюбила в него.
Но в малкото им селце нямало достатъчно г*зове за лизане и той решил да търси други, по-големи г*зове. И така, хубавата му женичка стегнала багажа и потеглили за големия град. Гъзолиз оствил много г*зове печални в родното селце. Та нали от малък ги лижел с такова старание...
В големия град Гъзолиз отново сполучил. Намерил си работа и за негово щастие шефът му бил голям Г*З и имало много за лизане. Скоро му вдигнали заплатата. Купил си апартамент, хубва кола и нови дрехи на жена си (тя милата, само това получавала, защото той лижел всички чужди г*зове, но не и нейния. Но тъй като, както вече казах, тя не била особено умна, ново палто и било напълно достатъчно).
Решило младото семейство да отиде на гости на роднините за уикенда, както правят гражданите и когато пристигнали с новата кола и облечени по последна мода, цялото село примряло. Първо се позачудили кои са тези граждани, но когато се взряли по-добре познали Г*золиз и женичката му. Селяните се развълнували, че отново има кой да им лиже г*зовете, но уви. Гъзолиз, дори не им обърнал внимание. Тогава, започнали те да му лижат г*за. За първи път в живота си Г*золиз усетил какво е да ти лижат г*за и му харесало повече, отколкото той да лиже нечий чужд г*з. А селяните, като видели какво е постигнал Г*золиз, поискали и те да успеят като него. И започнало едно лизане на всякакви г*зове. Всеки на всеки лижел г*за, а когато приключел му се изс**** на главата. Защото селяните нямали дългогодишния опит на Г*золиз и когато си лижели г*зовете не можели да устискат, но все пак лизането им харесвало и те не спирали. Те били толкова благодарни, че дори кръстили селото Гъзолизово.
Младото семейство си тръгнало в края на уикенда (както правят гражданите), но вече нещо се било променило. Гъзолиз вече не искал да лиже г*зове, а да лижат неговия. Взел си поука от видяното и преживяно на село и когато отишъл на работа се изс*** на главата на шефа си. Поразен от непоносимата миризма, той изгонил Гъзолиз и му казал да търси друга глава, на която да с***.
Дълго той търсил глава, на която да се изс*** или поне някой, който да му излиже г*за, но никой не искал и да чуе. Загубил апартамента и новата си кола и с хубавата му женичка трябвало да си отидат на село.
Но там селяните толкова много си били с**** на главите, че Гъзолизово било миризливо и ос**** и никой вече не искал да лиже г*зове.
Поука №1: Не лижи по-голям г*з от твоя, защото той няма да ти отвърне със същото.
Поука №2: Не с*** там, където лижеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Снежа Todos los derechos reservados
Нямам представа дали има художествена стойност или не. Факт е, че се почувствах по-добре, след като го написах. За мен това е важното 
