Skrejka (Снежа)
35 7
6 oct 2013, 12:08

Гъзолиз 

  Prosa » Relatos
1771 0 17
2 мин за четене

Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясно. Когато пораснал и станал момък за женене, той излизал г*зовете на съседите и те придумали красивата си, но да си го кажем, не особено умна дъщеря да се омъжи за него. Когато тя видяла колко добре и старателно са излизани г*ъзовете на родителите ѝ, направо се влюбила в него.
Но в малкото им селце нямало достатъчно г*зове за лизане и той решил да търси други, по-големи г*зове. И така, хубавата му женичка стегнала багажа и потеглили за големия град. Гъзолиз оствил много г*зове печални в родното селце. Та нали от малък ги лижел с такова старание...
 В големия град Гъзолиз отново сполучил. Намерил си работа и за негово щастие шефът му бил голям Г*З и имало много за лизане. Скоро му вдигнали заплатата. Купил си апартамент, хубва кола и нови дрехи на жена си (тя милата, само това получавала, защото той лижел всички чужди г*зове, но не и нейния. Но тъй като, както вече казах, тя не била особено умна, ново палто и било напълно достатъчно).
Решило младото семейство да отиде на гости на роднините за уикенда, както правят гражданите и когато пристигнали с новата кола и облечени по последна мода, цялото село примряло. Първо се позачудили кои са тези граждани, но когато се взряли по-добре познали Г*золиз и женичката му. Селяните се развълнували, че отново има кой да им лиже г*зовете, но уви. Гъзолиз, дори не им обърнал внимание. Тогава, започнали те да му лижат г*за. За първи път в живота си Г*золиз усетил какво е да ти лижат г*за и му харесало повече, отколкото той да лиже нечий чужд г*з. А селяните, като видели какво е постигнал Г*золиз, поискали и те да успеят като него. И започнало едно лизане на всякакви г*зове. Всеки на всеки лижел г*за, а когато приключел му се изс**** на главата. Защото селяните нямали дългогодишния опит на Г*золиз и когато си лижели г*зовете не можели да устискат, но все пак лизането им харесвало и те не спирали. Те били толкова благодарни, че дори кръстили селото Гъзолизово.
Младото семейство си тръгнало в края на уикенда (както правят гражданите), но вече нещо се било променило. Гъзолиз вече не искал да лиже г*зове, а да лижат неговия. Взел си поука от видяното и преживяно на село и когато отишъл на работа се изс*** на главата на шефа си. Поразен от непоносимата миризма, той изгонил Гъзолиз и му казал да търси друга глава, на която да с***.
Дълго той търсил глава, на която да се изс*** или поне някой, който да му излиже г*за, но никой не искал и да чуе. Загубил апартамента и новата си кола и с хубавата му женичка трябвало да си отидат на село.
Но там селяните толкова много си били с**** на главите, че Гъзолизово било миризливо и ос**** и никой вече не искал да лиже г*зове.

 

Поука №1: Не лижи по-голям г*з от твоя, защото той няма да ти отвърне със същото.
Поука №2: Не с*** там, където лижеш.

© Снежа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да,изказа ми е вулгарен и циничен В ТОЗИ РАЗКАЗ. Пишейки го изпитвах неописуемо отвращение. Това е чувство, с което живея всеки ден, оглеждайки жалкия и лицемерен свят, в който живеем. Това е чувството, което искам да изпита всеки, който го прочете. Нямам представа дали има художествена стойност или не. Факт е, че се почувствах по-добре, след като го написах. За мен това е важното
  • Божеее, за един ми ти г*з толкова приказки...дали си заслужава!
  • Понякога имаме нужда да кажем това, което ни вълнува с истинските имена. Без синоними.
  • Моето "пуританство в изкуството" също беше в кавички, само дето не сметнах за необходимо да ги изписвам, мисля че се подразбират. Това е измислено понятие и е точно толкова полезно за изкуството, колкото колорадските бръмбъри за картофите. Колкото до "синтактичната" забележка - когато се стигне дотам да се хващаме за неволни печатни грешки, значи няма какво по-съществено да кажем...
  • "Пуританство в изкуството"? Гог, Дали, Байрон, Хемингуей? още да изброявам ли, Толсой... Есенин... как го измисли тоя израз - недоумявам?
    И, виж как стоят нещата със синтаксиса, г-н Tzeck (Цветозар Цаков): "Искам само да вмъкна, че имам близкото си обкръжение са високо интелигентно и ерудирано, но думи като изброените присъстват в ежедневната ни реч и още как!"
    За другите знам - обърнаха сайта на чат! ама не ми се пише нещо...
    А да се озаптите сами, щото явно на администрацията на сайта и писна... да повтаря едно и също, въпреки, че има и други начини...
    А за написаното по-горе - може да е добро лично мнение, но няма никаква художествена стойност и не знам защо е публикувано въобще...
  • Леле, докато съм била на работа тук голямо коментарно делене на адресати от първи и от последен вид настанало. Разбирам, че някой има нужда да покаже на "целий сайт" колко сме чалг(Д)исани несъгласните с мнението му. Какво пък- нека ни: като знаем какво е г*з и г*зол***ец -така ни се пада. Е, така да бъде Врачовска, все ми е тая- думата "пошла" , изписана от твоите ръчички с чест ще си я нося защото ти не си като мен, а това вече е повод за голяма радост.
  • Искам само да вмъкна, че имам близкото си обкръжение за високо интелигентно и ерудирано, но думи като изброените присъстват в ежедневната ни реч, и още как! Как да наречеш някого, който си е един голям гъз и нищо друго? Задник? Седалище? Еми, не - гъз си е! Да не забравяме за културата и бахура, и за "Гъз си голям, шефе!" на Москов - за мен еталон в интелигентния, хаплив хумор. Още повече, че според мен в изкуството не би трябвало да съществуват табута, включително забранени думи. Всяко самоограничени води до понижаване качеството на произведението, а някои идеи не могат да се изкажат само със "спретнати" думи. Както казах вече, тук идва важната преценка в какво количество и по какъв начин да бъдат използвани "срамните" думи. Не коментирам конкретното произведние, а по принцип.
  • Ани, афектирана си , а афекта не е най- добрият съветник.Ако спокойно прочетеш всичко, което съм написала, ще видиш, че с Лордли сме на едно мнение, само че аз съм по- обстоятелствена.Аз не съм превзет демагог, който лицемерничи и се преструва, но държа на нивото, своето и на хората около мен. Знаеш, че в ефир се въртят много сайтове.Този ми хареса с общото високо ниво на "адресатите" /цитирам Лордли/. Кажи ми честно, в твоята компания употребяват ли се думите г..з, с.ра , не нали? И в моята не. Тези думи ще ги чуеш в квартал Факултето в София или в Столипиново в Пловдив. Сигурно и на други места с подходящи адресати.Ако отвориш коментарите на За пет евро и потърсиш моите, няма да намериш отрицателни оценки за творбите на Дон и не защото е Дон , а защото са хубаво написани . Неговият герой говори на един откровено стряскащ жаргон. Но там говори героят , а не автора. Ето в това е тънката разлика, за която пиша в един от коментарите към творбата на Снежето. Тя е талантливо дете. Стиховете и ми харесаха, и вярвам не само на мен, защо да не и се каже истината. Тя ще намери начин да развие темата си , същата , за мръсниците, които вършат всичко това което тя е описала,И с което аз съм напълно съгласна./последното изречение от първият ми коментар/. Но да го опише така, че да не се налага да и се припомня,че има неща които говорят за култура.
    Ани, извини ме , ако с нещо съм те обидила. Аз няма да спра да търся твоите публикации. За теб не знам.Аз мисля, че добрите отношения не би трябвало така лесно да се развалят от едно откровено изказано мнение, даже когато то не съвпада с моето.
  • Скрежка, идеята ти е уникално готина и освен това, поуките които си извела са си направо за "Мъдри мисли от велики хора" . Повечето неща в живота трябва да се назовават с истинските им имена, иначе няма как да
    променим света към по-добро, нали?! Харесах!
  • Мила Снеже, прекрасна е темата, която си избрала: Да бъдеш или да не бъдеш! Ето това е същността, която си замислила Нали?Страхотна тема, която вече пети век властва над света. След великия Шекспир хиляди поети и писатели си залагат таланта на нея.Само четири думи изграждат изречението. Да виждаш някъде г..ве, с..не, л..на, или нещо от този род? Ето това исках да ти кажа. Мило дете,искрено съжалявам за коментара, който направих. В продължение на няколко дни никой не се сети да те коментира. Защо ли? И когато аз абсолютно добронамерено, повтарям добронамерено / в никакъв случай не съм била, не съм и няма да бъда хрисима, даже ако това е цената на присъствието ми в сайта/ се опитах да ти покажа защо не те коментират, изведнъж , виж ти каква полемика се отприщи.
    Снеже, ако четеш внимателно това което пиша ще си извадиш полезни поуки. Не те задължавам, в никакъв случай не ти натрапвам вижданията си. В характера ми е да си кажа мнението, пък който иска да го зачита, който не иска нека да го подминава.Пожелавам ти успех!
  • Аз лично не обичам прекомерното залагане на "неприлични" думи, но и смятам, че без тях не може - просто е изкуствено (а изкуството, въпреки името си, трябва да е естествено). Не бива да се правим, че някои неща около нас не съществуват в името на някаква възвишена пуританска чистота на изкуството. Във всяко нещо около нас има поезия, дори и в най-гнусното. Номерът е да успееш да я видиш и извадиш измежду миризмата, мазнотията и парченцата полусмлени фъстъци и обелки от чушки. За целта може да се използват латексови ръкавици. Истинското изкуство обаче се вади най-добре с голи ръце. Само трябва да съумеем да извадим единствено него, без изпражненията около него, а това вече е трудната част
  • Лордли благодаря! Ти каза това, което исках да кажа и аз. Наистина ще замълча, за да не бъда вкарана в нежелан от мен конфликт.Грешка обаче има и тя е моя, защото мислех, че в този сайт няма подобен род адресати.
  • Врачовска, леко с обвиненията, да не прекалиш, че ти отиде имиджа на хрисима и добронамерена.
  • Добре де, това си е типична гротеска. Известно и използвано средство, особено ако е трудно с други литературни похвати да се впечатли адресата на посланието. Авторът има право да избере изразното средство, а читателят - да не го чете
  • Освен да занемея пред пошлостта на коментарите друго не ми остава.
    Снеже, талантлива сте! Прочетете внимателно моя добронамерен коментар и си извадете поуките.Чалга културата е временно явление, Вие сте млада, сега се градите като автор на литературни произведения, за години напред.
  • На мен лично страшно много ми хареса интелектуалното ниво на публикацията- както го е казал народът "Право куме в църни Очи". Поздравления!
  • Четейки това писание се почуствах омърсена. Аз живея с мисълта, че хората от групата са на едно подходящо интелектуално ниво.Ниво, на което подобен род изрази са недопустими.Сигурно веднага ще последва възражение, че в някои от писанията има известни думи, не приети сред културните среди, но трябва да се прави разлика между циничен израз използван ,за да охарактеризира героя и вулгарен,с което се характеризира автора. Съгласна ли сте с мен Снежа? Вие сте млад човек. Четох стиховете Ви, някои от тях ми харесаха. Тази тема можете да я решите по подходящ за интелигентността Ви начин. Моля Ви , опитайте .Ще се радвам ако публикувате вариант. Например Блюдолизец,Коленопреклоннник , знам ли още какво. Вие сте талантлива и ще измислите. Моля Ви. Замисълът е добър, но решението е .. как да кажа та да не Ви обидя. Вие си го определете.Чакам варианта.
Propuestas
: ??:??