Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясно. Когато пораснал и станал момък за женене, той излизал г*зовете на съседите и те придумали красивата си, но да си го кажем, не особено умна дъщеря да се омъжи за него. Когато тя видяла колко добре и старателно са излизани г*ъзовете на родителите ѝ, направо се влюбила в него.
Но в малкото им селце нямало достатъчно г*зове за лизане и той решил да търси други, по-големи г*зове. И така, хубавата му женичка стегнала багажа и потеглили за големия град. Гъзолиз оствил много г*зове печални в родното селце. Та нали от малък ги лижел с такова старание...
В големия град Гъзолиз отново сполучил. Намерил си работа и за негово щастие шефът му бил голям Г*З и имало много за лизане. Скоро му вдигнали зап ...