Публикувам един по-стар мой разказ, който преправих, за да променя светогледа, с който беше написан преди. Не смятам, че предишният беше по-лош, но исках да го представя през различна призма.
Дано ви хареса!
Тя не усещаше, че говори много, но той нямаше нищо против. Обратното - звънкият ѝ глас му носеше наслада..
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала! Много се радвам, че записах каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо върха! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, и аз така се чувствах, когато тренирах футбол. Ще ми се да не бях спирал – отвърна той.
-А защо спря тогава? – попита тя.
-Контузих си глезена. Смятах да започна пак по някое време, но все още не съм, както виждаш!
-О, жалко, но пък никога не е късно – отвърна Ана.
-Да, така е - отвърна той, надявайки се да продължат разговора, но тя вметна:
-Я, време е да влизаме!
Каза го така, все едно беше забравила за какво говореха. Ана си беше такава, мисълта ѝ вървеше бясно и беше т ...