Подът! Защо точно подът??? Дали заради въргалящата се мръсотия, която е по-скоро негов субстрат, отколкото придаваща му известна доза екзотика повърхностна покривка. Дали заради факта, че е там долу? Дали защото само тук, потънал в помията на безцелното си битийстване, виждам в него онази долна повърхност, в която предстои да се превърна. Дали пък не, защото го тъпча с лайнените си обувки?! Колко е приятно да виждам как малките лайненени парчета се отделят от слузестата ми подметка и се разтичат по шибания под. Не знам!!! Скапан под! Стената, вратата, счупеният контакт, от който стърчаха две изолирани жици (защо изолирани; защо, по дяволите, са изобщо там?). Писна ми! Скапан телевизор, потрошена лампа, побъркващо ниска маса, подобаващо кафенееща се бяла стена, жалко огледало, в което вглеждайки се, виждам само черния фон, на който се откроява стичащата се лига, която трябва да представлява моята изтъркана личност.
По дяволите! Отдавна забравих да псувам. Всяка моя външно отличаваща се, ...