17 may 2019, 9:50

Идентичност 

  Prosa » Relatos
5.0 / 4
621 0 3
3 мин за четене
- Ако се подстрижа, ще сме като близнаци. Няма да различават кой е мъж, кой жена.
Той се усмихна и я прегърна през рамото.
- Не искам да се подстригваш. По-добре аз да си пусна дълга коса.
- Ами! Не те виждам да висиш в банята три часа, докато си изплакнеш шампоана и после да слагаш балсами, маски...
- А, аз ще я мия надве-натри. Да няма да се занимавам, бе, муцка.
- Ясно. Ти ще си хипи-близнакът.- звънливият й смях отекна в стаята, блъсна се в блестящото огледало. От сребърната повърхност ги гледаха две напълно еднакви лица, опрени едно в друго. „Копи-пейст гаджета“, така им викаха приятелите. Тъмнокестенявите къдрици на момичето се спускаха до кръста. Къдриците на момчето имаха същия цвят, но едва докосваха челото му. Очите и на двамата бяха с формата на бадем, в идентичен нюанс на кафявото. Еднакви тънки носове, еднакви широки устни. Еднаква бе даже и трапчинката на брадичките им.
Лицата се усмихнаха. Притежателите им се прегърнаха. Вървяха навън все така, притиснати един в друг. Че ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Паскалева Todos los derechos reservados