Игри на думи

Не можеше да се каже, че на Ники винаги му беше вървяло с игрите на думи. В гимназията палмата на първенството по измисляне на прякори на учителите му я отне Захари, който реши, че фамилните имена Йовчев, Таскова и Кефалски са всъщност Овчев, Таз кофа и Фекалски. Ники донякъде се реваншира, предлагайки заместник-директора Кънчо Пенев да го титуловат на Пънчо Кенеф.

В задяването на нежния пол успехът не беше по-голям. На Мариана ласкаво казваше «Медиана», но тя, горката, нали не беше гъста с математиката, му каза, че не бил оригинален. На което той отговори, че е прекалено кретенциозна.

Веднъж през междучасието на момичетата им дойде ищах да пеят възрожденски песни. Когато започнаха «Вятър ечи, Балкан стене», тогава се включи и той със «сам юнак на Соня». Соничка скочи като ужилена да го накаже за волността и двамата се гониха около катедрата.

Малката му братовчедка Милена също не се оказа благодатно поле за игрите на думи. Беше й донесъл малини и шеговито й ги поднесе с думите: «Вчера е имало милинки за Миленка. Днес пък ще има малинки за Миленка и Миленка ще пие миленерална вода.»

Милена само се нацупи. Но не отказа малинките.

Парашутът започна да се отваря едва когато се оказа на студентската скамейка. Запозна се с Маргото,  която следваше руска или може би славянска филология. Инстинктът го накара да избегне клишетата от рода на «свалянска флиртология», или пък че «Маргарита» значи «магаре рита», или пък да й пише с ноти «Мила си ми».

Когато гледаха една подробна карта на България и видяха, че има гара Яворовец, тя отбеляза, че на руски «Я вор овец» значи «Аз съм крадец на овце». На това той отвърна, че руското «мороженое» (сладолед) си е чиста проба анаграма на българското «Море жено-о!».  

На свой ред пък Маргото му обясни как заради едно неправилно възприето ударение руските ж.п. линии се оказали с 8.5 сантиметра по-широки от европейските.

Диалогът между сродните души явно беше потръгнал.

P.S. Съществува версия, според която западните инженери, натоварени със задачата да прекарват руските ж.п. линии, запитали императора Николай Първи дали не иска да ги направят по-широки от европейските. Той запитал: «А на х** шире?» (А за какъв х** по-широки? Ударението пада на «на».) И они их сделали на х** шире. (И те ги направили един х** по-широки. Ударението пада на «х**».) За отбелязване е, че в Руската империя древногръцката култура е била на почит, а за древните гърци нормативният размер на въпросния орган е бил точно 8.5 сантиметра.