Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, нищо особено. По едно време попаднах на досието на Ирина. Гледам около 50-годишна жена, с висше образование, а работи във фирмата като хигиенист. Зачудих се защо е станало така? Прочетох сивито и – първо учителка, после директорка на училище близо 20г. ,после няколко години без стаж и сега от 2 г.-хигиенист. Стана ми интересно защо така се е сгромолясала кариерата и. Исках да я видя и я затърсих в коридора. Тя беше мършава като синигер, с къса коса и изплашени очи. Очите казват много неща. Почудих се защо е такава стресната… Лицето и е изпито. Тялото и изглеждаше много крехко. На обяд с колежките - им подхвърлих за Ирина. Те само това чакаха –разказваха ми историята и:
Ирина била директорка ...