ИСТОРИЯ ЗА ВОДОМЕР И БОЖИДАР

Както може би се досещате, всичко започна с това, че един хубав ден погледнах движенията на банковата си сметка и установих, че през последните два месеца са ми начислили сума за вода двойно повече от предишните. При положение, че обитателите на апартамента сме си същите , съвсем логично предположих, че това не може да бъде вярно. Започнах да следя показанията на водомера и когато един ден видях, че за осем часа имам потребление от четиристотин и петдесет литра без да сме се къпали или включвали пералнята, се отнесох към ВиК с искане да проверят водомера ми. Те ми казаха, че щом е по мое желание, те ще го свалят, ще ми сложат друг, оборотен , а аз ще си го занеса за проверка в някаква частна фирма, която се занимавала с това.

  И ето, днес служителите дойдоха и свършиха работата си. Когато ги попитах коя е тая фирма, която трябва да провери уреда,те казаха, че не знаят името й , не можаха и да ми дадат телефон, само някакви мъгляви указания къде се намира. Близо до магазин „Багира“, недалеч от склад за строителни материали...

  Качих се на автобуса с идеята да сляза в центъра и оттам да хвана такси и дано шофьорът да знае нещо повече, нали шофьорите на таксита знаят всичко! Както в приказката от моето детство:“Върви не знам къде, донеси ми не знам какво!“

  Беше точно на Успение Богородично и повечето хора празнуваха, но и моят проблем не търпеше отлагане. Имах внезапен проблясък да попитам кондукторката в градския автобус и тя ми каза, че база на ВиК има на самата спирка , предпоследната за автобуса. Беше много усмихната и любезна и не забрави да ми напомни къде да сляза.

  Слязох и на портала на въпросната база, един мъж и едно момче много любезно ме упътиха към службата за ремонт на водомери, защото аз сметнах, че щом ремонтират, може и да проверяват.

  Само че не било така, те само ремонтирали, другаде проверявали. И дотук беше водомерът, сега започва частта за Божидар!

  Жената уж ми обясни къде да отида, но аз успях да вдяна само посоката. За мой късмет или по Божия воля, на портала момчето ме попита свършила ли съм си работата.

• - Не, казах аз, трябва да отида на друго място.
• - По- добре е аз да ви заведа, каза момчето, след като разбра за какво място става въпрос, сама няма да го намерите.

-Но защо да те затруднявам, възпротивих се аз. Навън беше доста горещо, беше ми неудобно да го разкарвам.

  Малко се учудих на предложението му, отдавна не бях срещала такова отношение, но го приех, защо да се лутам, в края на краищата, можех да го почерпя за услугата, нали? Преди да тръгнем , той се обади на някого от въпросната лаборатория, за да провери там ли са хората от персонала.

-Знаете ли, по- рано, може би когато вие сте били на двадесет години, / не каза когато сте били млада!/,тук са проверявали водомерите. И ето, гледам веднъж, един възрастен човек, стои и се оглежда. Питам го:“ Извинете, господине, какво търсите?“,а той ми отговори:“А тебе какво те интересува?“,“ Питам, защото може да ви помогна“, настоявах аз и накрая той ми каза , че търси лабораторията, също като вас. Заведох го и после дълго ми благодари...А отначало не искаше дори да говори с мене!

• -Човек не бива да реагира така. Не се знае кой може да ти помогне! Но може и да е пострадал от някои хулигани и затова да се пази...

  Оказа се, че наистина сама не бих намерила мястото, защото доста вървяхме по широката улица, минахме край няколко склада и магазини, после завихме по нещо, което само условно може да се нарече улица и там вървяхме още известно време. Стигнахме до някаква метална ограда без надпис какво е, само с един звънец, който пък не работеше. Момчето извика някого по име, той ,за щастие, ни чу и отвори.

 След това оставих водомера за проверка , уговорих се кога да го взема и колко ще струва и си тръгнах.

  Но нека ви разкажа за какво си говорихме с моя нов познат по пътя.

-Не се обиждаш, че ти говоря на „ти“, нали?, попитах го аз, Като те гледам, можеш да си ми внук.

-Аз съм на двадесет и пет години, отговори той.

 Наистина се изненадах, мислех, че е ученик! Но още по-изненадващото беше това, което ми каза след това.

• - Имам една болест, казва се бета таласемия, затова изглеждам по- млад., каза момчето, след като научи, че съм лекар.

 Била най- тежката форма, таласемия майор , всеки месец ходел в болницата за кръвопреливане. Освен това, мислел да няма деца, за да не се родят и те болни като него. Имал приятелка, но още не ставало дума за потомство. Казах му, че това е много деликатен въпрос, може да бъдат и с по- леките форми, може и изобщо да са здрави, ако майката е здрава. Да, едно момиче наскоро родило дъщеря, съвсем здрава.

 Личеше, че просто се радва на това като на успех на общността. Защото явно беше част от някаква такава група на болни от същото заболяване, нали сега хората се намират и общуват в социалните мрежи, не може да няма и група на болните от таласемия майор.

• Много добро момче и услужливо, казах на по- възрастния мъж, с когото явно заедно работеха.
• Да, госпожо, и името му е такова.
• Как се казваш? –едва тогава се сетих да го попитам.
• Божидар, отговори той.
•  Виж ти, моята дъщеря се казва Теодора, преведено от гръцки е същото!
• Да, знам, каза моят нов познат. Беше интелигентно момче, но не спомена за родители и аз си помислих, че може би заради заболяването му са го изоставили в дом, грях ми на душата, ако не е така.И може би хората  тук са го приели и те са единственото семейство, което има...

  След това хванах автобуса, който отиваше чак до нашия квартал  и се прибрах. Беше ми някак променено, нещо  ново и добро беше влязло в ежедневието ми с това момче. То живееше с тежкото си заболяване, беше зависимо от ежемесечното кръвопреливане от най- ранните си години,  но и заедно с това, показваше готовност да помогне, да общува и да осмисля живота си. А не се знаеше колко щеше да продължи той...

  Не съм много религиозна, но си обещах, че когато отправя молитва към Бог, ще споменавам винаги неговото име и ще се моля да си остане такъв, какъвто е и , да, Господи, да, моля Те , нека получи в отговор един спокоен и щастлив живот...

  Може и някой да каже- какво толкова, всеки може да направи същото, не знаеш какъв е през другото време, не знаеш изобщо как живее, къде се прибира и има ли кой да го посрещне...Може и да няма нужда от твоята молитва, може неговата да е много по- силна , знаеш ли изобщо с кого си имаш работа?

   Да, зная. С една добра душа, която може скоро да си отиде от нас.

   -Утре водомерът ще е готов, каза младият мъж от лабораторията.

  -Ще се оправите ли утре?- попита ме Божидар.- Обадете се да ви придружа пак.

   Може би се интересувате изправен ли е бил въпросният уред? Е, не мисля , че това има някакво съществено значение.