1.09.2006

… Здравей, мило дневниче! Посрещаш ме с усмивка… Питаш ме как съм… Ами…как да ти кажа… Аз съм много добре! Познай… Днес се запознах със едно момче…Ах, мога да ти разказвам с часове за него… Красив е... има прекрасни пъстри очи…Може би ще кажеш, че не го познавам… Но аз чувствам, че го познавам от години, отвътре изригва вулкан щом го видя… Толкова много искам пак да го видя… Да се повтори нашата среща… макар и вируална… Но на мен това не ми пречи! Намерих още един приятел, запълни се с любов моето сърце! Хайде, ще ти пиша пак…

 15.09.2006

... Здравей, мое приятелче! Чувствам се влюбена… Нали си спомняш за онова момче? … Ах, как ми липсва… Заедно сме вече от една седмица и се чувствам на седмото небе… Сякаш седя на някой пухкав облак, заедно с него… Прекарваме всяка измерена минута от часовника заедно… Толкова е прекрасно, май се намирам в някоя приказка и той е моят принц… Онзи ден, докато ме прегръщаше, усетих такава тръпка, която никога не бях усещала… тръпка в сърцето и душата…потънах сякаш в течен шоколад. Е, разбира се, не беше течен шоколад, но беше толкова сладко… Бих казала потънах в нежност… Обичам го, дневниче… Дали е грешно това? Дали няма да се нараня така?...

20.09.2006

Ей, дневниче, здравей! Идвам да излея чувствата си, тъй като съм страшно объркана… Не че нещо е станало… Просто не зная какво да правя… Аз ти споделих миналия път, че го обичам… Спомняш си, нали?! Днес той ми каза, че ме обича много… и ето, пак тръпка, пак онази - изгаряща ме отвътре… Но не знам, обичам го, сигурна съм в това… но не искам да страдам пак… като предишните пъти… Не, ще му го кажа, убедена съм… Подготвих му изненада... Ще ида до тях и ще се появя за малко, ще му прошепна: “Обичам те”, ще му дам писмото, което написах с толкова любов и ще си тръгна! Мислиш ли, че ще му хареса? Аз мисля, че да... Той е много романтичен, трябва да му допадне! Хайде, аз отивам… Чакай ме, мило дневниче, аз пак ще се върна! Ти знаеш, че само на теб мога да кажа всичко...

 Следва продължение...