- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тавата, най-спокойно да си хрупа зеле и моркови на кухненския плот.
- Не можахме да се справим с него! - оправда се сянката и посочи хрупащото зеленчуци животинче, вълкът кимна в потвърждение на думите на приятеля си.
- Да бе! - махна с ръка сенчестата и тръгна решително към готварския плот. Незнайно защо Но Щен Вълк и Сянка залегнаха зад импровизираното си укритие.
- Аарръаауу!!! - разнесе се ужасяващ рев, последван от щракане на зъби, а кухненският плот се сдоби с още едни дълбоки следи от нокти.
С перфектно изпълнено грациозно предно салто Гар Ван прескочи масата и залягайки до другите двама, каза:
- Какво ще кажете днес да вечеряме нещо вегетарианско?

 

Времето стана студено... много студено! Затова в дневната на Гар Ван около огъня бе пренаселено - сенчестата четеше книга на дивана си, до нея се бяха разположили Ко Та Рак, Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу, които от време навреме надничаха в четивото ù в търсене на някоя интересна картинка. Но Щен Вълк беше опънал хамака си не много далеч от камината и с доволна физиономия се люшкаше, а в непосредствена близост до него Сянка дремеше в люлеещия се стол с Мрънкалото на коленете си... Идилия, благодарение на която скоро повечето от присъстващите се размъркаха:
- Мърррр... - първи се обади Ко Те.
- Мърррр... - веднага го последваха братята му Мър Мър и Мър Мяу.
- Мърррр... - малко по-късно се включи и Ко Та Рак.
- Мърррр... - съгласи се с тях Мрънкалото.
- Мърррр... - измърка в просъница Сянка.
- Мърр?! - възкликна учудено Гар Ван.
- А?! - сепна се сянката.
- Това е коткострофа! - обяви Но Щен Вълк.