Избраният
Спечелиха изборите. Вдигна се врява, затрополиха, цялото градче за миг се събуди. То беше планинско, малко и сгушено. Сгушен и дребен беше и животът на хората там. Живваше по пазар и по избори. В този градец отдавна не продаваха захарни петлета, но още обещаваха захаросано, милиция нямаше, но повели имаше, нямаше вяра, но надежда имаше. Е, и тя остаряваше, надеждата, но си живееше. В чужбина беше заминала, връщаше се по Коледа или се показваше по скайп.
В това градче имаше една църква и една джамия. И двете бяха еднакво олющени. Там ходеха неколцина баби, някои забрадени, някои - не. После бабите се смесваха, сядаха на дървените пейки и чертаеха с бастуните си върху черната пръст. Гледаха фигурките, които бяха изрисували, а щом се уморяха от това местеха погледи пред себе си. Но пред тях нямаше нищо за гледане, затова те скоро се връщаха долу при фигурките си.
Ветровете слизаха най-често от североизток, но тази есен времето утихна. Беше едно никакво време в дните преди вота - нито валеше, нито вееше, нито слънце грееше. Цялото градче бе посиняло от налепените плакати на новия кметски кандидат. Старият, негов съпартиец, учудващо се беше отказал от участие седмици по-рано. Той бе изкарал три мандата и всички вярваха в непоклатимостта му. Но тогава още духаха колебливи ветрове от четири посоки и разнасяха облаците в небето на всички страни. И чак когато Новата кандидатура замени Старата се установи намръщено безветрие.
Резултатите станаха ясни още в изборната нощ. Победи Новата кандидатура. Тя, тоест той, избраният, изтича на площада. Мястото бързо се напълни от възторжени съграждани. Избраният изглеждаше щастлив като дете, нищо че сакото му беше демоде и му стоеше комично. Занапред вече имаше кой да се грижи за вида му. Ръченицата грациозно отстъпи на по-кръшни свирни. На площадните хора им стана по-хубаво. Почувстваха се силни, преобладаващи. Градът се преизпълни с мирис на скара и доволност. Минаваше полунощ, а малцина помнеха защо са излезли навън.
На сутринта, докато вдигаше натежала глава срещу огледалото и се вглеждаше в собственото си лице, Новата кандидатура за първи път си даде сметка, че всичко е приключило. Той вече не беше кандидатура, а редовно избран градоначалник. Това прозрение му хареса много. Дори повече от кметския кабинет, в който за пръв път влезе като пълноправен стопанин и признат владелец. Което си е истина, поостаряло беше кметското бюро, но пък дървото му си беше масивно. А столът беше канцеларско бижу, въртеше се и за разкош - имаше лъскава черна тапицерия. Той се просна отвисоко на бижуто и го завъртя.
Водачът на партията, и не само на нея, го гледаше от портрета, който бяха сложили на стената. Вярно, отвисоко го гледаше, но благосклонно. А очите му едни добри, добри... Тук избраният си даде сметка и за друго - този човек му е гласувал доверие. Той и онези с него. Сега вече се усети не просто избран, а избраник.
Сам избраният не се замисляше по въпроса дали не бяха го назначили, а не избрали. Не виждаше смисъл да се замисля. Кметската длъжност беше изпълнителна, това го беше прочел вече някъде, така че от него се чакаше изпълнителност, а не мислене. А и защо да мисли, след като се предполагаше, че има други, натоварени да мислят вместо него?
И все пак избраният се замисли. Нали сам си каза, че от длъжност като неговата се иска изпълнение? Той се замисли тъкмо върху това. Осъзна, че няма никаква представа какво да прави. Не знаеше изобщо какви трябва да са делата му.
Но нищо. Той и онези с него знаеха.
© Дон Бъч-Странски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря много на всички приятели! Писах го с много тъга и много яд, а поводът далеч не бе днешният изборен ден, както навярно може да се предположи. Поводът бе един друг "избор" само отпреди няколко дни. Никога не съм се чувствал толкова депресиран и професионално унизен. Както и да е, да не отегчавам. Наши си работи, служебни, неинтересни. Обществото явно не се вълнува от тях.
-
Мдаа. Когато изборът олицетворява назначение. А справедливостта е огорчение от статуквото. Смисълът на правото се смила като във воденица на безвремието. Тук има избори без демокрация, но демокрацията не е създадена, нито е възникнала чрез избори. Наложена е с войни. Поне в исторически контекст. Днес ни я налагат корумпирани агенти на безчестието, за да докажат нейното весело и нечовешко безсмислие в паричния свят. "Избраният се замисли..." Поздравления, Дон Бъч.
-
Повечето от тези "Избрани" само крадат и друго не ги интересува! Разказът е прекрасно написан, с чувство за хумор! Поздравления!
-
Болезнено точно си описал нашите избори. Силен разказ. Поздравления!
-
За жалост не само "избраният" а и избирателите не се замислят дали не е назначен за изпълнител на чужда воля.
-
Хубавото на този текст е, че той е разпространим върху всевъзможни изборни ситуации /във всевъзможни държави/ по света. Тоест, този текст предава характера на една типична политическа ситуационна система и поведението на един произволен избраник в нея. В политиката няма място за самостоятелно мислещи и дестващи личности. Дори онези - на върха на пирамидата, са кукли на конци, освен в случаите, когато се касае за абсолютни диктатори /като Сталин например/. Ролята на избраника е унизителна, както за самия него, така и за цяла една нация, в лицето на нейните поданици. Поздравление, Дон Бъч!
-
Отначало ще мисли с портрета,а после ще усвоява програми...😉
-
Портретът и той не мисли. Той изпълнява, отказва ли се на такива силни ветрове?
-
Нали "На площадните хора им стана по-хубаво." Опитвам се да мисля положително... Поздравления, Бъч - за стила и за темата. Малко думи-много смисъл!
-
Осъзнатост лъха, ама една такава лепкава и кална, та чак ти прималява и ти става кално и студено на душата...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
