За любов от рано зажадувах, сърцето ми за ласки закопня, щастлива бях и ми се струваше, че ще бъда все така. Но малка бях и не познах живота неумолимо жесток, пред близки силно защитавах аз своята обич, нашата любов. Те казваха: "Пази сърцето си, момиче, не бързай толкоз в любовта, през зимата увехне ли кокиче, не ще се съживи през пролетта." На думите им не повярвах, навред бе с мен любимото лице, от погледа ти се опивах и подарих ти моето сърце. Ти казваше: "Щастлив съм, мила, обичам те, дете." Аз слушах думите ти, дъх стаила и милвах твоето лице. Щастлива бях, когато можех с теб да бъда всеки ден. Не ти се сърдех, не те упреквах, не си виновен за това, дори се мъчех да открия в себе си вина. Да, вярвах ти безкрайно, дори когато ви видях с нея за ръка. Но ето, всичко свърши, тъй както летен дъжд, далеч избяга изведнъж. Ти пак казваше: "Не си отивай, ще срещнеш ти отново любовта." Но знай: "Изгасне ли жарта - остава само пепелта!!!"